Зимата на света [bg]

Лондонският сезон бе приключил, но повечето хора все още бяха в града заради кризата. Парламентът, обикновено във ваканция по това време на годината, бе свикан извънредно. Нямаше партита, кралски приеми или балове. На Дейзи й приличаше на морски курорт през февруари. Денят бе събота и тя се приготвяше за обяда в дома на свекър си, граф Фицхърбърт. Можеше ли да има нещо по-досадно от това? Седна зад тоалетната си масичка, облечена във вечерна светлозелена копринена рокля с остро деколте и плисирана пола. Косата й бе закичена с копринени цветя, на врата й висеше цяло състояние от диаманти. Мъжът й, Бой, се приготвяше в своята лична стая. Тя бе доволна, че той е тук. Прекарваше много нощи другаде. Въпреки че живееха в къщата в Мейфеър, понякога минаваха няколко дни, без тя да го види. Тази вечер обаче си беше вкъщи. Държеше в ръка писмо от майка си от Бъфало. Олга бе усетила, че Дейзи не е щастлива в брака. Явно в писмата й до дома е имало признаци за това. А и майка й имаше добра интуиция и й бе написала: „Искам само ти да бъдеш щастлива. Тъй че приеми съвета, който ти давам, да не се предаваш твърде бързо. Някой ден ще бъдеш графиня Фицхърбърт, а синът ти — ако имате — ще бъде граф. Може да съжалиш, че си отхвърлила това, понеже съпругът ти не ти е обръщал достатъчно внимание.“ Олга можеше и да е права. Вече три години хората се обръщаха към Дейзи с „милейди“, и въпреки това във всеки подобен случай, тя все още изпитваше малко удоволствие, както когато изпускаш кълба дим от цигарата. Но Бой явно смяташе, че бракът не трябва да води до големи промени в живота му. Прекарваше вечерите с приятелите си, пътуваше из цялата страна, за да отиде на конни надбягвания, и рядко съобщаваше на жена си какви са плановете му. За Дейзи беше неудобно да отиде на някое парти и да се изненада, срещайки там съпруга си. Искаше ли обаче да знае къде отива, трябваше да пита камериера му, а това беше твърде унизително. Щеше ли постепенно да порасне и да започне да се държи като съпруг, или винаги щеше да си бъде такъв?

Той подаде глава през вратата на стаята й:

— Хайде, Дейзи, закъсняваме.

Тя постави писмото на майка си в чекмеджето, заключи го и излезе. Бой я чакаше в хола, облечен в смокинг. Фиц най-накрая бе вдигнал ръце пред модата и разреши неофициални сака за семейните вечери вкъщи. Можеха да отидат пеша до къщата на господин графа, но валеше и Бой заръча да докарат колата — закрит Бентли Еърлайн, кремав на цвят, с гуми с бели ивици. Караше Бой. Дейзи се надяваше той да я остави да шофира на връщане — на нея й харесваше, а и той не можеше да кара безопасно след вечеря, особено по мокри пътища. Лондон се готвеше за война. Баражните балони се поклащаха на височина две хиляди фута над града, за да пречат на бомбардировачите. В случай че не успееха, около важните сгради бяха наредени чували с пясък. Бордюрите през един бяха боядисани в бяло за улеснение на шофьорите по време на въведения от вчера режим на нощно затъмнение. По големите дървета, уличните статуи и други препятствия, които можеха да предизвикат катастрофи, бяха нанесени ивици бяла боя. Княгиня Беа посрещна Бой и Дейзи. Вече прехвърлила петдесетте, тя бе доста дебела, но все още се обличаше като момиче. Днес беше сложила розова дреха с мъниста и пайети. Тя не обели и дума за историята, която бащата на Дейзи разказа на сватбата, но спря с намеците, че снаха й е от по-долно потекло, и винаги говореше с нея любезно, макар и не топло. Дейзи пък излъчваше предпазливо приятелство и гледаше на свекърва си като на леко смахната леля. Анди, по-младият брат на Бой, вече бе дошъл. Той и Мей вече имаха две деца; Дейзи любопитно забеляза, че навярно очакват и трето. Разбира се, че Бой искаше син, за да бъде наследник на титлата и състоянието на Фицхърбъртови, но досега Дейзи не беше забременяла. Това бе болно място, а очевидната плодовитост на Анди и Мей го правеше още по-болно. Дейзи щеше да има повече шансове, ако Бой прекарваше повече нощи у дома си. С удоволствие видя приятелката си Ева Мъри, но без съпруга й — Джими Мъри, вече капитан, бе с поделението си и не можа да излезе; повечето от военните части бяха в казармите, а офицерите им бяха с тях. Сега Ева беше член на семейството, тъй като Джими беше брат на Мей и следователно — сватосан за тях. Бой бе принуден да преодолее предразсъдъка си срещу евреите и да се държи учтиво с Ева.