И се възправи сянка [bg]

Че отново обърна лице към прозореца.

— Прави каквото искаш, старче — въздъхна той.

Дипломатът лениво се почеса по врата и Аш си спомни за времето, когато този младеж беше ученик на рьошуните в Сато — упорито малко момче с тревожни очи, готово да избухне в смях със скоростта на ято уплашени птици, излитащи от скривалището си в тревата.

— Ти беше един от нас — обвини го Аш.

— И аз си мислех така.

— Въпреки това ни напусна заради Ман.

Тънките устни на Че се извиха в печална усмивка.

— Винаги съм принадлежал на народа на Ман — замислено рече той. — Просто по онова време не го знаех.

— Обясни ми.

Младият мъж започна да се чеше още по-настървено, почти без да усеща какво върши.

Рьошунът внимателно протегна ръка и хвана китката му. Усети как Че се стресна от допира му и след това бавно отдръпна ръката му от врата. Усещаше ускорения пулс на младия мъж под ръката си.

— Че?

Дипломатът затвори очи за момент. Когато ги отвори отново, заговори като човек, който просто разказва история на друг, без да влага в нея каквато и да е емоция.

— Манианският орден има своите начини да въздейства върху ума ти, Аш. Те са си поиграли с моя, докато съм бил момче. Накараха ме да мисля, че съм някой друг, след това ме изпратиха да играя ролята на рьошун. Честно, това не беше опит за измама от моя страна. Мислех си, че не съм нищо повече от невинен ученик. Но когато станах на двайсет и една, истинските ми спомени нахлуха в съзнанието ми, точно както бяха възнамерявали кукловодите ми. Мисията ми стана ясна. А сега си махни ръката, старче, преди аз да съм го сторил вместо теб.

Аш отдръпна ръката си и се облегна назад, чувствайки се донякъде объркан.

— Осъдил си на смърт всички, които живееха в Сато — каза му той.

Младият мъж беше само сянка, седяща на стола. Бялото на очите му проблясваше, докато той гледаше навън към езерото.

— Направих каквото трябваше, за да запазя живота на майка си, за да не я наранят. Не можех да сторя нищо друго, разбираш ли?

— Не си имал друг избор.

— Не.

— И какво ще стане с майка ти сега, Че? Ще я наранят ли сега, когато дезертира?

Очите на младия мъж искряха.

Аш съжали за думите си, макар че моментът отмина, преди да успее да каже каквото и да било, защото получи нов пристъп на кашлица.

Че отново му предложи вода и Аш се наведе и се изплю на пода. Пийна от водата, за да успокои гърлото си. Че се наведе отново, вдигна нещо и хвърли и него в скута на Аш. Беше самун баят хляб, увит в хартия и изяден наполовина. Аш усети как стомахът му закъркори, докато изяждаше хляба с очи.