Открадни си свят [bg]

— Намерете Саския Зодиак — каза тя — и тогава ще говорим.

Полковник Старк си пое въздух. Тя вдигна монитора на китката към устата си и произнесе:

— Внимание, до всички подразделения, говори Старк, говори Старк! Претърсете всички райони за ВИП, Зодиак, име Саския…

— Лично, полковник. Тръгвайте! Направете го за мен. След това ще разговаряме за бъдещето.

Полковник Старк огледа кръга от присъстващи и прикова преценяващ поглед в понтийската охрана. Тя отбеляза очуканите им сервоусилватели, мръсните коси и нелъснатите ботуши.

Кени изръмжа тихо и заканително. Старк не му обърна внимание.

— Капитане, надявам се, че сте проверили охраната си за бяс — произнесе презрително тя.

— Не се безпокой, Старк — отвърна със злобен шепот Ломакс. — Не е заразно за влечуги като вас.

Момчетата харесаха отговора.

Табита се изправи. Носеше дългото си черно кожено палто. С разчорлената си коса и враждебно настръхнало лице приличаше на избягал престъпник, преследван от космически рейнджъри.

Чувстваше се безкрайно изтощена.

— Полковник, благодаря ви за подкрепата и лоялността — произнесе тя. — А сега се разкарайте! Вървете да си играете на „Хаос“, ако няма какво по-добро да вършите. — Тя посочи Ломакс. — Това са хората, в чиито думи се вслушвам, полковник! Техните идеи имат смисъл за мен. Те не са разглезени. Бих казала дори, че все още не са опитомени. Също като този кораб, полковник. А сега изчезвайте. И ми намерете Саския Зодиак — добави по-тихо тя, — доведете ми я тук, но косъм да не е паднал от главата й. След това ще разговаряме за нашите отбранителни мерки.

Докато Джут говореше със Старк, Кени се прокрадна незабелязано до полковника. Той й се озъби и завъртя бавно глава. Старк се отдръпна и посегна към пистолета.

Изведнъж пространството се изпълни с оръжия.

Червените барети бяха вдигнали своите към тавана. Охраната пък се прицелваше в тях. Всички викаха с изплашени, възбудени гласове. Отекна самотен изстрел. За известно време след това единственият звук беше електрически пукот. Въздухът се разцепи от мълниите на парализиращите заряди. Свистяха микрокуршуми.

Един черноризец падна и от гърдите му рукна кръв. Незабавно до него коленичи друг, извадил пакета за първа помощ.

— Спрете! — извика полковник Старк и даде знак да преустановят боя. — Изнасяме се.

Простреляната жена лежеше неподвижно. Вече с нищо не можеше да й се помогне. Някой се наведе, вдигна я и я метна на рамо.

— Това беше напълно излишно — извика Старк, докато Ломакс ги изблъскваше навън. — Капитане, с този ход само си навлякохте нови неприятности, напълно дестабилизирахте…

Вече ги бяха извели от мостика и Табита се свърза със Старк по интеркома.

— Намерете Саския и тогава ще говорим — повтори тя отново, когато иначе равнодушното, но сега изпълнено с омраза лице се появи на екрана. — Обещавам. Полковник Старк беше права, нямаше никакъв смисъл от стълкновението — продължи тя към присъстващите в залата, без да прекъсва линията. — Глупава постъпка. Ломакс, кой започна пръв?