Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
— Факторът околна среда — произнесе замислено Добрия доктор. — Левкофобия, безпричинен страх от пустота и обезличаване… Не бива да забравяме, че всички сме жертви на дисоциацията между пространството и времето. — Той протегна ръце напред, сякаш прикрепяше невидим глобус. Бележникът му се изхлузи и тупна на пода. Капитан Джут надзърна в него. Нямаше записки, само драскулки: паяжини, жабешки лайна, големи, надървени членове.
— Може би химерите са симптоми… — философстваше той. — Съзнателни халюцинации… увещаващи архетипи, които патрулират из граничната зона на нашата идентичност…
— Това е Саския, — прекъсна го тя.
Добрия доктор вдигна глава.
— Зов за внимание?
— Незабавно открийте Саския Зодиак — нареди Табита, без да му обръща внимание. — Намерете я!
— Апартаментът й е празен — докладва Отис. — От месеци насам.
— Виртуалният цех е разглобен — обади се Клег.
Джут се зарови в смачканите чаршафи.
— Просто я намерете!
— Капитанът на Понса! — отекна тревожен глас. — Капитанът на Понса! Капитанът на Понса!
— Божичко мили — въздъхна тя отвратено.
— Капитане, тук е полковник Старк.
Тя замръзна. Стисна с юмрук пижамата между гърдите си.
— Дайте ми нещо да се оправя — примоли се Джут на Доктора. — Направете го за мен, чувате ли ме?
— Но, разбира се — кимна съчувствено Добрия доктор.
Той отвори куфарчето си и вътре блеснаха редици от ампули.
Джут стана и започна да си навлича дрехите. Докторът я следваше по петите, опитвайки се да й пробута някаква витаминозна напитка. Тя го отпрати. След това се пъхна в колата.
Из тунела се носеха бели прашинки. Сой също ги видя. Мустаците й подскочиха, когато се полепиха по предното стъкло.
— Кво е туй?
Капитанът се загледа през бронираното стъкло.
— Това е сняг, Сой. Заваля.
Във фоайето на Понса полковник Старк и нейният чернориз ескорт бяха пресрещнати от Ломакс и Отис. Червените барети бяха млади и добре сложени. Кожата им блестеше от чистота и добра физическа форма. Освен това се бяха намазали със смазочно масло Х7 за дългоцевни пушки.
Другата миризма произхождаше от Кени. Козината на транта беше настръхнала, той непрестанно кършеше плещи. Полковник Старк опипваше нервно своя жезъл.
Джут заобиколи групичката и отиде при транта. Когато го погали, усети, че мускулите му са твърди като камък.
Пак фъшкии, помисли си тя. Стисна Кени за ръката и го отведе в контролната зала.
— Какво става? — попита го вътре.
— Простете, капитане — обади се полковник Старк, която незабелязано ги беше последвала. — Ако знаех, че не сте на мостика, щях да забавя часа на визитата си.
Дотича господин Спинър, стиснал развълнувано някаква папка.
— Капитане, най-сетне. Получихме доклад от…
— Първо, нека се отърва от тези хора — прекъсна го Джут и се отпусна уморено в един фотьойл. Кени клекна пред нея и тя разроши козината му с тока на обувката си. — Полковник, защо на мостика има въоръжени мъже?
Полковник Старк стоеше разкрачена й скръстила ръце на гърба си. Ломакс и хората й я бяха заобиколили.
— Капитане, имаме важно предложение — произнесе тя.
— Имате проблем — поправи я Джут. Тя забеляза, че Отис се усмихва. До него Спинър беше зачервен като рак. Зачуди се какво ли толкова спешно има да й казва. Някаква частица от нея се радваше, че може да го отложи поне за малко.
— Капитане — продължи Старк, — съществува всеобща загриженост относно предпазните ви мерки.
— Така ли?
— Особено що се отнася до отбранителната ни способност. На последното си извънредно съвещание Съветът постави под въпрос адекватността на вашите възможности и стратегията ви при евентуална вражеска атака. — Старк кимна към Ломакс и Кени. — Разговарях с вашите хора, но те не бяха, в състояние да ме осветлят по въпроса.
Капитан Джут не си даде труда да поглежда към Ломакс или Кени. Не откъсваше втренчения си поглед от Старк.
— Вероятно защото не смятат, че ви влиза в работата — каза тя.
Окуражен от хладната враждебност в гласа й, Кени се надигна и се залюля на пети. Някой от хората на Ломакс се изпърдя гръмко, а останалите понтийци се закискаха.