Драконите на изгубената звезда [bg]

— Ами да! — възкликна Гатанко, като помисли малко над думите му. Той се оживи значително. — Напълно си прав.

Канеше се да обясни още нещо, ала Тас го подкани да не изостават от Златна Луна.

— Как всъщност се озовахте в Солантъс вие двамата? — попита Тасълхоф, за да го разсее от мислите за горящия Лабиринт.

Той изслуша с удоволствие скръбната история как Не разрушимият претърпял корабокрушение, как двамата със Златна Луна били захвърлени на непознат бряг и как оттогава насам ходели, без да спират.

— Сигурно няма да ми повярваш — добави гномчето, като понижи глас, — но тя преследва призраци!

— Наистина? — попита Тас. — Току-що се измъкнах от една гора, която беше пълна с тях.

— Не и ти! — огледа го с отвращение Гатанко.

— Да, понатрупал съм доста опит с неумрелите — подхвърли небрежно кендерът. — Скелети-войни, Безплътни ръце, призраци, дрънкащи с вериги… Опитният пътешественик знае как да се справи с тях. Даже още пазя лъжицата, която получих лично от чичо Трапспрингър. Мога да ти я покажа…

Той започна да рови из торбичките си, но рязко спря, когато ненадейно се натъкна на парчетата от Устройството за Пътуване във времето.

— Лично аз смятам, че жената не е добре с разсъдъка, хлопа й дъската, напълно се е смахнала, умопомрачена е, не е с всичкия си, говори си сама, такива работи — казваше в този момент Гатанко със сериозен тон.

— Да, подозирам, че имаш право — съгласи се Тас, като хвърли поглед към Златна Луна и въздъхна. Определено не се държи като онази Златна Луна, която някога познавах. Онази Златна Луна се радваше да се среща с кендери. Онази Златна Луна не би позволила на някакви зли чародеи да изпратят един кендер да умре под крака на гигант. — Той потупа Гатанко по рамото. — Ужасно се радвам, че си решил да останеш с нея и да я наглеждаш.

— Ще бъда напълно откровен с теб — отвърна гномчето. — Не бих се нагърбил, ако не бяха парите. Гледай.

Гатанко се озърна, за да се увери, че наоколо не се навъртат джебчии и измъкна от дъното на торбата си огромна кесия, издута от монети. Тасълхоф изрази възхищението си и посегна, за да докосне кесията, но гномчето тутакси го перна през пръстите и я напъха обратно в торбата.

— И да не си я пипнал — предупреди го намръщено.

— Парите не ме интересуват много — отвърна Тас, като масажираше насинените си кокалчета. — Тежат, а и каква е ползата да ги разнасяш наоколо? Ябълките ми стигат. Никой няма да ме удари по главата заради тях, но ако разнасях със себе си пари, за да си купувам ябълки, все някой щеше да го направи, за да ми открадне парите. Не си ли съгласен с мен?

— Защо ми говориш за някакви си ябълки? — развика се Гатанко и размаха ръце във въздуха. — Какво общо имат ябълките тук? Или лъжиците, като заговорихме?