Прокобата на Господаря Гад [bg]

— Гад е намислил всичко.

Някои стражи се заеха да лекуват раните на ранихините, други застанаха на пост около поляната.

Ратниците обикаляха да намерят живи пещерни твари. Изправяха насила онези, които не бяха смъртоносно ранени, и ги прогонваха от бивака. Останалите струпваха откъм северната страна на дървото, за да ги изгорят.

— И това ни води към два извода — продължи Томас въпреки потрепването на гласа си. — Същото е, което причинява на мен. Урок — като стореното с Лора. Разкрива ни какво прави, защото е убеден, че знанието няма да ни помогне. Иска да се наслади докрай на отчаянието ни.

С помощта на двама Ратници Протал измъкна Лора и Питен от изкопа. Силите на жената бяха изчерпани и макар да стоеше права, почти беше в несвяст. Но момчето плъзна длани по окървавената трева и си облиза пръстите.

Томас изстена и се обърна, за да не гледа.

— Другото е, че Гад много иска да се захванем с Лигоча, без да го е еня дали ще умрем. Подлъгал е Лигоча да ни нападне тук, за да не се занимава с отбраната си. Значи Гад знае какво вършим, ако ще Лигоча да не знае.

Протал се сепваше от писъците в далечината, но Морам не се заслушваше. Докато останалите шетаха из бивака, той коленичи до Вариол и Тамаранта. Наведе се над родителите си и тялото му застина под изцапаната с кръв туника.

— Казвам ви, това е част от замисъла на Гад. По дяволите! Не ме ли чувате?

Морам се изправи рязко с лице към Томас и май се канеше да избълва проклятие срещу него, но по лицето и в гласа му имаше само сълзи.