Прокобата на Господаря Гад [bg]

Смразен от безсилие, Томас гледаше как стражът се сгърчи с все сила и придърпа тварите така, че острието само одраска гърба му. Миг по-късно заби юмрук и крак в слабините на единия от враговете си. Те го изтърваха и залитнаха, стражът се търкулна по земята, но третата твар го изрита толкова свирепо, че го запрати далече от Тамаранта. Изрева тържествуващо и скочи напред с високо вдигнато копие, за да го забие в легналата Владетелка.

Смъртната заплаха над Тамаранта отърси Томас от страха. Без да се замисли, той изхвърча от скривалището си и хукна към нея. Тя беше толкова стара и безпомощна, че нищо не можеше да го удържи.

— Залегни! — кресна Ратничката след него.

Внезапната му поява над изкопа отвлече вниманието й и даде шанс на враговете. Тя не успя да отбие поредния удар и мечът я прониза в хълбока. Томас обаче не видя това — тичаше към Тамаранта… ала явно бе закъснял безнадеждно.

Пещерната твар замахна.

В последния миг обаче стражът спаси Тамаранта, като се хвърли върху нея и острието се заби в гърба му.

Томас се метна към пещерната твар и се опита да я намушка с каменния си нож. Оръжието се изметна в сакатата му ръка и само одраска плешката на гадината, после падна на земята.

Противникът се извъртя и го просна на земята с тежък удар в лицето. Томас беше зашеметен, но Банор го спаси. Пещерната твар се биеше яростно, сякаш смъртта на първия убит страж я вдъхновяваше. Понесе ударите, докопа Банор с яките си ръце и започна да го стиска неумолимо. Стражът я блъскаше с юмруци по ушите и очите, но обезумялото същество го мачкаше все по-злобно.

Главата на Томас зазвъня от пробудена ярост. Още се олюляваше, но грабна жезъла, оставен до лежащата Тамаранта. Тя не помръдна, а и през ум не му мина да чака позволение. Извъртя се диво и цапардоса с колкото сила имаше главата на пещерната твар.

В беззвучен алено-бял взрив врагът се срути мъртъв.

Макар и заслепен от изблика на сила, Томас разпозна злокобния червен оттенък. Зрението му се проясни и той се вторачи в ръцете си… и в пръстена. Не помнеше да го е вадил, но халката си беше на безименния му пръст и проблясваше в червено, въпреки че облаци закриваха луната.

Друга пещерна твар му се изпречи и той замахна по инстинкт с жезъла. Съществото се свлече в ярък проблясък — този път наситено червен.

Привичният му бесен гняв избухна и в главата му надделя жаждата за насилие.

— Гад! — кресна Томас, все едно виждаше Презиращия пред себе си.

Налетя в най-гъстото меле като луд, повали още една пещерна твар, и втора, и трета. Само че не внимаваше къде стъпва. След третия удар се преметна в изкоп и дълго лежа безчувствен в гроба, изкопан за други. Когато се изправи, трепереше от погнуса.

Над него битката продължаваше трескаво. Той не знаеше колко от нападателите са мъртви или тежко ранени. Но беше настъпил някакъв поврат, отрядът се сражаваше по-организирано. Протал се изплъзна на грифона и дотича да отърве Сол по сърцето. Великанът стана, облян в кръв, и на свой ред се счепка с грифона, а Протал застана до Морам срещу Злотворните. Банор пазеше Томас, Куаан пък събра Ратниците около Вариол и Тамаранта.