Прокобата на Господаря Гад [bg]

Отрядът имаше срещу себе си десетократно по-многоброен враг.

Погледът на Томас се мяташе от сцена към сцена. Стражите се разпределиха мигновено и по двама защитаваха всеки Владетел — един застана до Биринер, а Банор бдеше над рова, където се беше изправил Томас. Ратниците се биеха на групи по петима, пазеха си взаимно гърбовете, врязваха се заедно в плътните редици и отстъпваха заедно. Морам тичаше наоколо, за да открие предводители или носители на знанието сред враговете. Протал застана по средата и гръмогласно предупреждаваше за опасност или раздаваше нови заповеди.

Сол по сърцето се сражаваше сам. Вилнееше като берсеркер5, стоварваше юмруците си, риташе и размяташе каквото докопа. Бойният му вик се превърна в неспирен оглушителен рев. Отначало изглеждаше толкова могъщ, че би могъл да се разправи с цялата орда. Но скоро и пещерните твари показаха огромната си сила. Нахвърляха се вкупом и тежестта на четирима стигаше да го събори. Той се изправяше веднага и около него се разхвърчаваха тела като парцалени кукли. Но скоро пролича, че ако напорът на пещерните твари стане по-масиран, ще загине.

Вариол и Тамаранта бяха не по-малко застрашени. Лежаха неподвижно насред сражението и четирима стражи се бореха неистово да ги опазят. Някои от нападателите опитаха да стрелят с лъкове по тях. Стражите отбиваха стрелите встрани с голи ръце. Полетяха и копия, накрая пещерните твари се втурнаха към тях с мечове и тояги в ръцете. Без оръжие и без подкрепа стражите ги отблъскваха с бързина, точност и умение — ударите и ритниците им винаги улучваха целта. Справяха се изумително. Скоро около двамата Владетели се натрупа кръг от мъртви и загубили свяст пещерни твари. Но също като Сол по сърцето стражите бяха уязвими срещу задружни нападатели.

Протал изпрати група Ратници на помощ.

Томас се загледа в Морам, започнал странно противоборство с трийсет-четирийсет Злотворни. Те бяха малко в сравнение с пещерните твари и се събраха на едно място в клин зад най-високия — техния носител на знанието. Явно в този строй можеха да му предават цялата си мощ. Носителят на знанието размахваше ятаган с огнено острие, на който Морам се противопоставяше с пламтящия си жезъл. От сблъсъка се разлитаха нажежени искри, които пърлеха въздуха.

Битката стигна и до изкопа на Томас. Неясни фигури го прескачаха, а Банор се въртеше бясно, за да отбива копията. Дотича жена от Ратниците да се бие до него — същата, която беше поела грижите за Томас. Двамата с Банор се сражаваха за живота му.