Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Зовът на барабана [bg]
Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зовът на барабана [bg]

Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:

Незабравими персонажи… Подходящо вплетени в историческата епоха. Прочетох я на един дъх. The Cincinnati Post
1 ... 129 130 131 132 133 134 135 136 137 ... 451
Перейти на страницу:

— Това е заклинание. Пръскаш светена вода към четирите посоки на света, за да се предпазиш от злото. А при тези обстоятелства уискито е подходящ заместител на светената вода.

Погледнах към индианците, които бяха окървавени до лактите и си говореха нещо. Единият изграждаше малка платформа близо до огъня, редеше пръчки върху камъни на решетка. Друг сечеше парчета месо и ги нижеше на обелена зелена пръчка, за да ги изпече.

— От злото ли? Имаш предвид, че се страхуват от нас?

Той се усмихна.

— Не мисля, че сме толкова страшни, сасенак; не, от духовете.

Бях така изплашена от появата на индианците, че никога не би ми хрумнало, че те може да са също толкова изплашени от нас. Но като гледах Джейми сега, си помислих, че вероятно имат извинение за нервността си.

Аз бях свикнала с него и рядко осъзнавах как изглежда в очите на другите. Дори изморен и ранен, той беше страховит; с изправен гръб и широки рамене, със скосените очи, които улавяха светлината на огъня и блестяха в синьо.

Той вече седеше отпуснато, с ръце между бедрата, но това беше неподвижност на голяма котка, винаги нащрек, дори когато е спокойна. Освен размерите и бързината, у него имаше и някаква свирепост; сред гората той бе у дома си като мечката.

Англичаните винаги бяха смятали планинците шотландци за варвари; аз обаче никога не бях и помисляла, че и другите може да ги виждат така. Тези мъже бяха станали свидетели на яростта и дивото у него и се приближиха предпазливо, с готови оръжия. Джейми, ужасѐн предварително от мисълта за свирепите червени индианци, бе видял техните ритуали — подобни на шотландските — и бе осъзнал, че са просто ловци като него — цивилизовани мъже.

Дори сега той говореше с тях доста естествено, обясняваше с широки жестове как мечката ни е нападнала и как я е убил. Те го слушаха с огромно внимание и възкликваха на правилните места. Когато той донесе остатъците от смачканата риба и демонстрира моята роля в събитията, всички ме погледнаха и се закикотиха весело.

Аз ги изгледах кръвнишки и четиримата.

— Вечерята — казах гръмогласно — е сервирана.

Хапнахме заедно полуизпечено месо, царевични питки и пихме уиски, зорко наблюдавани от главата на мечката, курдисана церемониално на платформата си, с мъртви, мътни очи.

Леко замаяна, аз се облегнах на падналия дънер и слушах разговора с половин ухо. Не че разбирах много. Един от синовете, изключителен мим, разказваше вдъхновено за Велики ловни събития от миналото, като играеше ту ловеца, ту плячката, и то толкова добре, че без никакви трудности разбирах кога е било елен и кога пантера.

Вече се познавахме достатъчно, за да си кажем и имената. Моето от техните уста излизаше като „Кла“, което им се стори много смешно. „Кла“ — казваха и ме сочеха. „Кла-Кла-Кла-Кла-Кла!“ После се закикотиха гръмовно, загрели от уискито. Може и да се изкуших да отвърна нещо, но не бях сигурна дали ще успея да произнеса „Накогнауето“ веднъж, камо ли да го повторя няколко пъти.

Те бяха — както Джейми ме информира — тускарора. Той имаше дарба за езици и вече сочеше предмети и повтаряше индианските думи за тях. Без съмнение преди зазоряване вече щеше да им разказва неприлични истории, помислих си вяло; а те му разказваха някакви шеги.

— Ей — казах аз, като дръпнах ръба на наметалото му. — Добре ли си? Защото аз не мога да остана будна да те наглеждам. Нали няма да припаднеш и да забиеш глава в огъня?

Джейми ме погали разсеяно по главата.

— Вече съм добре, сасенак — каза. Подкрепен от храната и уискито, той като че ли не изпитваше никакви болки след битката с мечката. Друг въпрос бе как ще се чувства на сутринта обаче.

Не можех да се тормозя за това и за каквото и да било; главата ми се маеше от адреналина, уискито и тютюна, и аз пропълзях да взема одеялото си. Свих се до краката на Джейми и се унесох в сън, обградена от дим и алкохолни изпарения, и наблюдавана от мътните очи на мечката.

— Знам точно как се чувстваш — казах ѝ и после заспах.

16.

Първият закон на термодинамиката

Събудих се рязко точно след зазоряване от някакво жилене по главата. Примигнах и вдигнах ръка да разследвам. Движението сепна голяма сива сойка, която късаше косми от главата ми и се стрелна към близкия бор, пищейки истерично.

— Така ти се пада, приятел — промърморих, като търках темето си, но все пак се усмихнах. Често ми бяха казвали, че косата ми прилича на птиче гнездо сутрин; вероятно имаха право.

Индианците си бяха отишли. За щастие бяха отнесли и мечата глава. Аз опипвах своята плахо, но освен слабата болка от действията на сойката, ми се стори невредима. Или уискито беше забележително добро, или замайването, която бях почувствала, се е дължало предимно на ефектите от адреналина и тютюна.

1 ... 129 130 131 132 133 134 135 136 137 ... 451
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)