Зовът на барабана [bg]

Без да обръща внимание на всичко това, един от по-младите каза нещо и посочи нетърпеливо към трупа на земята. Възрастният, който не се смути от раздразнението на Джейми, отвърна, свали ножа си от колана и се обърна.

— Ей… това е моя работа.

Индианците се обърнаха изненадани към Джейми, който се изправи. Посочи с кинжала си мечката, после го обърна към гърдите си.

Без да чака отговор, коленичи до трупа, прекръсти се и каза нещо на келтски, като държеше ножа над тялото. Не разбрах всички думи, но бях виждала да го прави и преди, когато уби един елен по пътя от Джорджия.

Това беше молитвата на одирането, която знаеше от момче, когато се бе учил да ловува в планините на Шотландия. Каза ми, че е много стара; толкова стара, че някои думи вече не се използвали и звучали непознати. Но трябвало да се изрича при убийството на всяко по-голямо от заек животно, преди да прережеш гърлото или да разрежеш кожата на корема.

Без никакво колебание направи плитък разрез на гърдите — нямаше нужда да източва кръвта, сърцето отдавна бе спряло да бие — и разпори кожата между краката така, че бледата издутина на вътрешностите се показа през тесния, покрит с черна козина процеп и засия на светлината.

Изискваше се сила и голямо умение да се одере тежката кожа, без да се пробие ципата, която удържаше вътрешните органи. Аз, която бях отваряла по-меките човешки тела, можех да разпозная хирургическата компетентност. Както и индианците, които гледаха процедурата с критичен интерес.

Но вниманието им беше приковано не от умението му в одирането на животното, каквото със сигурност притежаваха и те. Не, интересуваше ги молитвата на одирането и аз видях как възрастният отвори широко очи и погледна към синовете си, когато Джейми коленичи над трупа. Той може и да не знаеше какво казва, но от израженията им беше съвсем ясно, че те много добре знаят какво прави той и бяха едновременно изненадани и впечатлени.

Малка струйка пот се стече зад ухото на Джейми, яркочервена на светлината на огъня. Одирането на едро животно е тежка работа и през мръсната му риза избиха петънца прясна кръв.

Преди да предложа да взема ножа от него обаче, той седна на пети и го подаде с дръжката напред на един от по-младите индианци.

— Продължавай — рече и посочи трупа на мечката. — И без това няма да я изям сам, надявам се.

Мъжът пое ножа без колебание, коленичи и продължи с одирането. Другите двама погледнаха към Джейми, той им кимна и те се включиха в работата.

Джейми ми позволи да го настаня отново на дънера и тайничко да почистя и превържа рамото му, докато наблюдаваше индианците, които бързо одраха мечката и я разфасоваха.

— Какво направи той с уискито? — попитах тихо. — Знаеш ли?

Той кимна, взираше се разсеяно в кървавата дейност до огъня.