Зовът на барабана [bg]

Индианците ни гледаха с голям интерес, който беше повече от взаимен. Бяха трима: по-възрастен мъж, чиято вдигната на темето и окичена с пера коса, беше осеяна със сиви кичури и двама по-млади — може би на двайсетина години. Баща и синове, помислих си. Имаше известна прилика между тях, повече в телата, отколкото в лицата; и тримата бяха относително ниски, с широки рамене, изкривени крака и дълги силни ръце.

Огледах скришом оръжията им. По-възрастният стискаше пушка в сгъвката на лакътя си. Това беше старовремска френска кремъклийка, с десетостенно дуло, покрито с ръжда. Изглеждаше така, сякаш ще се взриви в лицето му, ако стреля, но се надявах да не пробва.

Един от по-младите носеше лък в ръката си, в който небрежно бе заредена стрела. И тримата имаха зловещи на вид томахавки и ножове за одиране на коланите. Колкото и да беше дълъг, кинжалът на Джейми изглеждаше жалък в сравнение с тях.

Явно стигнал до същото заключение, той се наведе напред и сложи внимателно кинжала на земята пред краката си. Отдръпна се назад, отвори празните си ръце и сви рамене.

Индианците се закикотиха. Това беше толкова невойнствен звук, че усетих как се усмихвам в отговор, макар че стомахът ми си оставаше свит от напрежение.

Видях как раменете на Джейми се отпускат и малко се поуспокоих.

— Bonsoir, messieurs — каза той. — parlez vous français?[12]

Индианците отново се засмяха и се спогледаха смутено. По-възрастният пристъпи колебливо напред и сведе глава към нас, при което мънистата в косата му се разлюляха.

— Не… франиш — каза той.

— Английски? — попитах с надежда. Той ме погледна с интерес, но поклати глава. Каза нещо през рамо на един от синовете си, който отговори на същия неразбираем език. По-възрастният се обърна към Джейми, попита го нещо и изви вежди въпросително.

Джейми поклати глава, в знак, че не разбира, и един от младите излезе на светлината на огъня. Сви колене и сведе рамене, после залюля глава наляво-надясно, присвивайки очи в такава съвършена имитация на мечка, че Джейми се засмя с глас. Другите индианци се усмихнаха.

Младият мъж се изправи, посочи окървавения ръкав на Джейми и изсумтя въпросително.

— О, да, ето я там — каза Джейми и посочи към мрака под дърветата.

Без повече приказки тримата изчезнаха в тъмното и се чуха възклицания и мърморене.