![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Той е обект на военноморското разузнаване — сви рамене Рамзи. — Преди моето назначение други са се грижили за него. И съвсем не е единственият, който е под наш контрол.
— Предполагам, че е така. Но сега май стават много повече неща, отколкото си склонен да признаеш. Какво ще кажеш за инцидента с Уилкърсън, шеф на бюрото ви в Берлин? Защо умря той?
Новината за този инцидент очевидно бе влязла в служебните сводки, но това съвсем не означаваше, че Рамзи трябва да потвърждава каквото и да било.
— Назначил съм разследване. Има вероятност причините да са лични, защото Уилкърсън е поддържал връзка с омъжена жена. Нашите хора ще изяснят въпроса.
— Искам да видя какво се съхранява в този склад.
Лицето й не изразяваше нищо. Нито враждебност, нито добронамереност.
— Какво ще докажеш?
— Просто искам да разбера за какво става въпрос.
— Убедена ли си?
Продължаваше да я наблюдава. Капризна уста, лице с формата на издължено сърце, около което се спускаха двете завеси на светлата й коса. Беше привлекателна жена и той неволно се запита дали малко ухажване би свършило работа.
— Чуй ме, Даян. Не ти трябва да се забъркваш в тези неща. Ще спазя нашата договорка, но трябва да го направя по моя си начин. Появата ти тук поставя нещата под заплаха.
— Не съм готова да оставя кариерата си в твои ръце.
Рамзи знаеше някои неща за живота й. Баща й беше успял да стигне до поста помощник-губернатор на Индиана, после успешно беше внесъл разцепление сред жителите на щата. Дали в момента не ставаше свидетел на наследствена непокорност? Може би. Нещата трябваше да се изяснят.
— Страхувам се, че в такъв случай се налага да действаш сама.
— Докато бъда убита ли? — подхвърли тя. По очите й личеше, че е схванала намека.
— Да съм казал подобно нещо?
— Не е нужно да го казваш.
Наистина не бе нужно. Но проблемът за ограничаване на щетите продължаваше да стои.
— Ето какво предлагам — въздъхна той. — Ще кажем, че е станало недоразумение. Пристигнала си тук на проучвателна мисия, но Белият дом и военноморското разузнаване не са постигнали съгласие относно информацията, която трябва да ти бъде предоставена. Достатъчно обяснение за командира на базата. Край на неудобните въпроси, които вече са поставени. А ние с теб ще си тръгнем заедно, доволни и щастливи.
— Не си играй с мен! — отсече Маккой, но поражението се прокрадна в очите й.
— Нищо не съм направил — защити се той. — Ти си тази, която върви с рогата напред.
— Заклевам се, че ще те съсипя, Лангфорд. Няма да ти позволя да си играеш с мен!
Рамзи реши, че най-добрата тактика е дипломацията. Поне за момента.
— Отново повтарям, че ще спазя моята част от договорката — спокойно рече той.
Малоун се зае с храната с истинско удоволствие, тъй като цял ден не беше слагал нищо в уста. Когато работеше в книжарницата, гладът го спохождаше в точно определен час. Но в момента, в който тръгнеше да изпълнява някоя оперативна задача, мисълта за ядене изчезваше неизвестно къде. Доста любопитна метаморфоза.
Разговорът на масата се въртеше около Херман и Диц Оберхойзер. Напрежението между дъщерите на Изабел беше повече от очевидно, а Малоун през цялото време държеше под око Улрих Хен. Някогашният гражданин на ГДР не обелваше нито дума, но слушаше с напрегнато внимание.
Беше ясно на всички, че Изабел дърпа конците. Независимо от настроението си дъщерите не си позволяваха да й противоречат. Или се съгласяваха с нея, или мълчаха. Вернер Линдауер почти не се обаждаше.
Малоун отказа десерта и реши да се прибере в стаята си.
В камината във фоайето пламтяха няколко големи цепеници, изпълващи въздуха с аромата на смола. Той спря да се наслади на топлината, а очите му попаднаха на три рисунки с молив на манастира, закачени на стените. Едната представляваше външна скица на кулите, недокоснати от времето. В долния й край личеше годината, през която е била направена: 1784-та. Останалите две показваха различни части от интериора. Арките и колоните във вътрешния двор не бяха голи, а покрити с красиви, издялани в камъка фигури, разположени на равно разстояние една от друга. Фонтанът в центъра беше изобразен в цялото му великолепие. Малоун неволно си представи забулените фигури на монасите под дългата колонада.
Последната рисунка изобразяваше вътрешността на храма, гледана иззад олтара. Именно оттам Малоун се беше промъкнал в гръб на стрелеца. Виждаше се една великолепна постройка от камък, дърво и стъкло — част от нея готическа, друга — римска. Колоните бяха покрити с деликатни и ненатрапчиви гравюри. Нямаха нищо общо с днешните руини. Погледът му се спря на бронзовата решетка около олтара, изпъстрена с каролингски орнаменти. Копие на онази, която беше видял в Аахен. Плочите на пода бяха непокътнати, покрити със сиво-черни сенки, които някога са били в различни окраски. И двете рисунки бяха от 1772 г.