![Боговете на войната [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/4/bogovete-na-vojnata-bg-download.jpg)
Боговете на войната [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-714-5
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Боговете на войната [bg]». Краткое содержание книги:
— Лъжец! — изрева Октавиан и скочи напред.
Кракът му пламтеше от болка. Той знаеше, че Брут го чака да се измори. Замахна и мечът му забърса лявата ръка на Брут — по кокалчетата на пръстите му потече кръв.
— Чудя се дали все пак не бях от правилната страна край Фарсал — каза Брут и отстъпи. Октавиан го последва — накуцваше. Изглеждаше замаян, но дали от раните, или от думите Брут не знаеше.
— Само не ми се преструвай, че умираш, момче. Виждал съм този номер доста пъти — подигра се той.
Октавиан замахна право напред, мечът му се плъзна по бронята на Брут и сряза каишките на рамото. Брут изруга, после продължи все така подигравателно:
— Та значи това хубаво момиче носи син. И защо това те ядосва? Надали е защото си очаквал да си негов наследник, нали? Защо да те няма предвид? Той е плешив и стар, сравнен с теб. Защо да не очакваш един ден да седнеш на мястото му? Богове, сигурно те яде отвътре, че това няма да стане. Когато се роди синът му, колко време мислиш, че ще намери за някакъв далечен роднина?
Смехът му беше жесток и въпреки гласа на инстинктите си Октавиан отново се хвърли в атака. Брут избегна удара му с лекота и отново го перна по същата буза, като този път му пусна кръв.
— Приличаш на теле в кланица, знаеш ли? — каза Брут. — А и ставаш все по-бавен.
И двамата вече се задъхваха, но въпреки това се удряха с желанието да убиват. Брут опита да забие коляно в слабините на Октавиан, но той го посече в крака и му се присмя:
— Боли, а?
— Само сърби — отвърна Брут.
Мечовете зазвънтяха отново: двамата се нападнаха ожесточено. Изведнъж Октавиан изпъшка — мечът на Брут проби бронята му и се заби в ребрата му. Той изпусна оръжието си. Светлината в двора му се стори прекалено ярка, краката му бяха мокри от кръв. Октавиан падна на колене и зачака меча в гърлото си.
Брут изрита меча му настрани, застана над него и го изгледа.
— Всичко това лесно може да се зашие, момче. Обаче се чудя дали да не ти счупя ръката. Какво ще кажеш?
Раната на бедрото болеше ужасно, но той не й обърна внимание. Бяха го ранявали и по-лошо.
Октавиан вдигна очи и каза:
— Ако иска империя, ще му я дам.
Брут въздъхна, после го удари с юмрук и го повали в безсъзнание. Погледна проснатия на земята младеж и каза:
— Ама ти наистина си голям глупак.
Глава 31
В последния ден на лятото роговете в цяла Александрия свиреха — идваше царският кораб. Брут изпрати дванайсет нагиздени римски галери да го посрещнат и нареди да изкарат от складовете достатъчно храна за пиршествата. Пурпурното платно се виждаше отдалече и хиляди лодки се присъединиха към процесията през входа на пристанището като ято пъстропери птици.
Въпреки че дните вече ставаха по-къси, въздухът все още беше натежал от жега. Робите на Клеопатра й вееха, докато тя стоеше на палубата и наблюдаваше приближаването на флотата. Напредналата й бременност беше сложила край на спокойните дни по Нил и тя вече не можеше нито да стои, нито да седи удобно. Юлий се беше научил да се измъква внимателно, когато яростта й се разбушуваше. Сега, като видя римските галери, очите й се присвиха и замятаха яростни искри.
— Довел си армията си тук?
— Малка част от нея — отвърна той. — Не можеш да дойдеш в Рим без охрана.
— Моите войници винаги са ме охранявали — гордо отвърна тя.
Юлий внимателно подбираше думите си.
— Не бих поел и минимален риск с Египет. Галерите пазят наследството на нашия син. Вярвай ми за това. Дадох ти думата си.
Тя усети как детето в нея се раздвижи и потрепери. Дали не беше изгубила трона заради римлянина? Египет се беше уморил през тези пет хиляди години и тя знаеше, че враговете му търсят слабостите му. Младата сила на Рим щеше да държи вълците далече от страната й, също както факли, тикнати в муцуните им. Кръвта й пламваше, когато Юлий говореше за столици-близнаци, но гледката на легионерите, които се тълпяха по пристанището, я плашеше. Можеше да е нежен като мъж, като любовник, но като военачалник приличаше на разрушителна буря и градът й беше привлякъл вниманието му.
Юлий я видя, че потреперва, и взе шал от една от робините. Уви го около раменете на Клеопатра и нежността му изкара сълзи в очите й.
— Трябва да ми вярваш — каза нежно той. — Това е само началото.
Центуриите — стояха в идеален ред на пристанището — приветстваха завръщането на консула и царицата. Клеопатра се качи в носилка, която я скри от погледите на простолюдието. Юлий вървеше от дясната й страна и оглеждаше промените, станали в негово отсъствие.