Колелото на Осхайм [bg]
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #3
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-863-3
- Переводчик: Иван Б. Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Колелото на Осхайм [bg]». Краткое содержание книги:
Крал Лужан вероятно бе чул за нашествието с ден-два закъснение. Не бих искал да съм в стаята, когато е станало това. Никога не го бях срещал, но според описанията имал нрава на росомаха със стомашни болки и когато се ядосал, имал склонност да удря всеки в обсега си с каквото му попадне, било то чиния или боздуган.
Тази неподготвеност на словените до известна степен можеше да бъде извинена. Едно нахлуване обикновено се предшества от месеци на враждебност и все по-усилващо се дрънчене на саби. Отначало армии се събират по границите, защитите биват укрепвани срещу контраатака. Понякога даже се договаря бойно поле, за да не би две големи армии да се разминат и да обикалят в кръг в продължение на дни и месеци.
Ударът на баба обаче беше насочен към една мишена — укрепения град Блужен — и по-конкретно към кулата, подслоняваща Синята дама, в източната част на града, и не спазваше нито едно правило на войната. Нямаше заплахи, нямаше брожение, нямаше гранични инциденти. Армията ѝ се беше събрала по средата на Червения предел, изтегляйки сили от западните райони, а после се беше отправила на изток без никакво забавяне. Внезапен и директен удар от дълбоко прикритие, неочакван и смъртоносен. Ако беше нападнала град Юлана, Червената кралица навярно би могла да превземе столицата на Слов и вече да е набучила главата на краля му на кол — но какъв смисъл има да боядисаш в червено още едно кралство на картата, щом цялата карта скоро ще изгори?
При преминаването си една армия опустошава земята. Армията на баба също бе оставила своите белези в граничните райони на Слов, макар че това не се дължеше на злоба или на сражение, а чисто и просто на броя им. На места, където пътят не бе могъл да ги побере, войниците бяха марширували през нивите, въпреки че за щастие на фермерите там вече не бе останала реколта за стъпкване. За тяхно не толкова голямо щастие обаче всяка многохилядна армия, намираща се на път, опосква храната до шушка, а една новосъбрана реколта е много по-удобна за взимане.
— Като дойде зимата, хората ще гладуват. Дори в тези зелени земи. — Кара изглеждаше отвратена от мен. Махна с ръка към селяните с празни погледи, които ни зяпаха как минаваме.
— Късметлии са, че все още имат домове — отбелязах. — По дяволите, късметлии са, че са още живи. — Двамата със Снори бяхме минали през граничния район, където Роун и Скорон се срещат с Гелет — градовете там бяха превърнати в тлееща жарава, а други бяха оставени на призраците и плъховете, след като хората отдавна бяха избягали. Кара обаче не миряса, а ме гледаше така, все едно аз лично съм повел нашествието.
— Гладът е по-жесток от всеки меч, Джал. — Снори беше вперил очи в пътя, стиснал устни в сурова линия.
— Мисля, че в случая пропускаме голямата картина. — Дрипавите деца, които ни зяпаха изпод едно крайпътно дърво, с нищо не усилиха симпатиите на спътниците ми към мен. — Ако Синята дама не бъде спряна и ако ние не успеем в Осхайм, никой няма да има време да гладува: зимата изобщо няма да дойде и гладуването напълно ще отпадне като вариант.
Никой от тях нямаше отговор на това и продължихме да яздим в мълчание. Аз все още се чувствах гузен, въпреки безупречната си логика. Със закъснение ми хрумна, че когато спорехме дали да вземем Кара и Хенан с нас, трябваше да добавя аргумента, че те двамата ме карат да изпитвам вина за неща, за които обикновено изобщо не би ми пукало.
Следващото утро дойде свежо и хапливо, с натежали от роса храсти, и не остави у нас никакво съмнение, че зимата точи зъби.
Вече яздехме по-предпазливо, оглеждайки горичките и храстите за признаци за засада. Една нашественическа армия оставя след себе си опасна територия. Вземете отчаянието на оцелялото население и добавете към него премахването на хомота на техния владетел, и ще получите идеалната комбинация за въоръжени банди от разбойници и грабители.
За щастие планът на баба изискваше бързо оттегляне, след като постигне целта си, а за това беше нужно да поддържа пътищата обратно към Червения предел чисти. До залез-слънце на първия ни ден в Слов минахме през няколко поста и на всеки от тях трябваше да давам обяснения, при които гръмкият глас и увереността ми, изглежда, помогнаха повече за преминаването ни, отколкото изящно украсеният свитък на Гариус.
В Треви видяхме първите истински признаци на битка. Първо я помирисах — лютив дъх на дим във вечерната мъгла, докато яздехме по Юланския път, уморени и усещащи милите в задните си части. Миризмата на горящия Вермилиън още витаеше в ноздрите ми, но онова бе огнена преизподня, бълваща горещи облаци, които закриваха звездите. Това тук беше мирис на стари огньове, скрити сред руините, които тлеят, изяждайки бавно последните остатъци от горивото си под дебелия слой пепел.