Колелото на Осхайм [bg]

Умът ми все се връщаше към смъртта на Дарин, към лича в Миланския дом, към последния път, когато бях зърнал Мартус. Всеки от тези спомени бе стъпало към студения и жесток факт, че сестра ми най-сетне е излязла в света, който толкова дълго ѝ е бил отказван. Моята сестра, неродена, яздена от лич и все още жадуваща смъртта ми, за да се закрепи по-здраво срещу неумолимото притегляне на Ада.

Потърсих мъдростта на Кара по този въпрос, с надеждата, че вьолвата може да е правила проучвания върху врага ни през времето, докато бяхме разделени.

— Един човек в Ада ми каза, че е нужен някакъв свещен предмет, за да се раздели нероден — казах, като приближих Убиец до кобилата на Кара.

Тя сви рамене.

— Възможно е. Но трябва да е нещо много специално. Някаква реликва може би. И вероятно в ръцете на свещеник. Понякога вярата премества по-големи планини от магията.

— Ключът на Локи не е ли най-подходящият предмет, за да отключи едно нещо от друго? Сестра ми от звяра, който я е обладал? Той е свещен — направил го е един бог!

Кара ме дари с бледа усмивка.

— Локи е бог, но кой вярва в него?

— Ама ключът работи! Може да отключва…

— Личите са чудовища от много части. Не са родени, нито направени, а са сбор от най-лошите черти на хората, мръсотията, която се смъква от душите, пречиствани в Хел. — Въпреки че денят около нас бе ярък, ми се струваше по-студен и хаплив, когато Кара говореше такива неща. — Когато старите омрази потънат в най-дълбоките пукнатини на подземния свят, понякога се сливат и преплитат, извращения от най-долен вид, откъснати от собствениците си, носят се, докато не се омотаят, и бавно, в течение на поколения, от тях се оформя нещо ужасно. Ала онова, което е омотано, може да бъде разплетено. Използвай ключа и личът ще се разнищи, но сестра ти ще бъде разкъсана на парченца, все още привързани към частиците от престъпленията му. Трябва нещо не толкова унищожително — нещо, което ще убеди лича да отпусне хватката си и да я освободи.

Спомних си как се бе разпаднал личът, който неволно намушках с ключа в Ада. Кара беше права. Освен това шансовете да пъхна умишлено ключа в нероден бяха прекалено слаби, за да си струва да ги обмислям. Нуждаех се от нещо свещено, а нямах такова. Рим си беше прибрал печата на татко, а свещеният му камък се беше самоунищожил, погубвайки Двойното и некромантските му магии.

Оказа се, че Кара не ми е от никаква помощ, и страховете ми продължиха да ме дебнат по пътя към границата.