Колелото на Осхайм [bg]

Исен се мяташе като риба на палуба, но аз го държах.

— Предай се!

— Дуелът е до смърт, глупако!

Може да беше дребен, но вече започваше да ми се струва, че държа над главата си напълно пораснал човек.

— Смъртта е допустим изход, но въпреки това някоя от страните може да приеме предложението на другата да се предаде — цитирах аз от пространните си познания върху правилата на дуела.

— Е, аз не се предавам! — извика Исен. Представих си как се е разпенил около мустаците.

— Мога да те стоваря върху коляното си и да ти прекърша гръбнака. Осъзнаваш ли това?

— Прави каквото искаш, обезчестителю!

Бях сигурен, че някой е подменил Исен със Снори: само това можеше да обясни колко тежък бе станал. Наложи се да го подпра на главата си, за да облекча малко ръцете си.

— Две от сестрите Де Вийр овдовяха от последния залез насам — процедих през стиснати от усилие зъби. — Нямам желание да направя и третата вдовица. — После изсъсках прекалено тихо, за да ме чуе тълпата: — Освен това, ако не се предадеш, ще те сложа на коляното си и ще те напляскам пред собствените ти войници.

Последва мъртвешка тишина, по време на която едва успявах да го задържа във въздуха. Ако беше понечил да се бори, щеше да се освободи, а аз бях прекалено изтощен, за да му се опра — но в крайна сметка заплахата за достойнството му, за разлика от тази за живота му, го уплаши.

— Предавам се.

Постарах се всячески да не го изпусна, но ефектът беше горе-долу същият.

— Исен се предава! — изкрещях достатъчно силно, че да ме чуят всички, и отстъпих рязко, докато двама от капитаните му излязоха забързано да му помогнат да се изправи. Бих вдигнал победоносно ръце, но точно в този момент дори посягането да си почеша носа ми се струваше херкулесов подвиг.

Исен се отърси от рицарите си и закрачи към мен. Опитах се да не трепна и да не го ударя на молби да не ме бие пак. Вместо това влязох в ролята на дръзкия, неустрашим, открит Джалан с надеждата, че едно достатъчно убедително представление ще заличи спомена как бях проснат с един-единствен удар, за да остана да лежа на милостта на графа.

— Честта е удовлетворена, Исен, и поне една от сестрите Де Вийр все още има съпруг. Бъди благодарен за хубавите неща в живота си и не забравяй, че Шарал е най-прекрасното от тях.

Устата на Исен потръпваше от всички сурови думи, които му се искаше да избълва срещу мен, но като истински благородник той ги преглътна и отговори според етикета.

— Удовлетворена е.

Понижих отново глас и казах само за неговите уши:

— Изпълни своя дълг. Вермилиън има нужда от теб. Изиграеш ли си правилно картите, ще излезеш от цялата тази работа като герой. Можеш да намериш мъртъвците да бродят близо до града — в малки количества това ще е шанс за хората ти да свикнат с идеята и да разработиш тактиката си. Копията не са най-подходящото оръжие.