Колелото на Осхайм [bg]

23.

На половин миля нататък по пътя намерихме хана, който помнех: „Веселият пътник“, дълга дървена сграда с конюшни и пристройки, предназначена да нахрани, подслони и ако е нужно да закърпи всеки пътник с достатъчно пари в джоба.

Седнахме на маса отвън. Струва си да се възползваш от последните топли дни на годината, когато случиш на такива. А есенните дни, през които слънцето грее, са просто създадени за ядене на открито. След като няколко кратки застудявания покосят редиците на буболечките, които традиционно се опитват да се добавят в храната ти, удоволствието от това да засищаш глада си под небесния покров нараства неимоверно. А и разбира се, най-хубавото на откритите пространства е, че можеш да бягаш практически във всяка посока.

— Значи, доведохте граф Исен право при мен? — Изгледах обвиняващо Кара и се потърках по челюстта, може би от същата страна, по която тя ме бе ударила… напоследък лицето ми носеше толкова бой, че не можех да съм сигурен.

— Че защо не? — Кара отвърна на обвинителния ми поглед със свой собствен. Нейният беше по-добър. — Никога не си споменавал за него пред мен, а той е благородник, врекъл се във вярност на баба ти. Освен това ни държеше в плен и смяташе да го прави, докато не те намери.

— Е… — Отпих от виното, за да спечеля време да обмисля отговора си. — Това е… нелоялно! Приятелите не правят така.

— Обаче да крадеш от тях е в реда на нещата? — Кара откъсна комат от хрупкавия хляб с такава сила, с която някой би удушил пиле.

— И това го казва жена, която в течение на три месеца се опитваше да открадне ключа на Локи от Снори!

— Опитвах се да попреча на ключа да попадне в Хел. Мислиш, че това, което се случи с твоя град, е лошо? Ако Мъртвия крал докопа този ключ, ще може да направи същото със сто града за една година!

— И как всъщност го доведохте при мен? — Насочих разговора в по-безобидна посока.

— Ключът на Локи притегля към себе си всякакви хора. — Кара извърна ядосания си поглед от мен, за да се втренчи в хляба и супата си. — Особено когато се задържи на едно място.

Бързината, с която тя отклони очи, привлече вниманието ми. Един опитен лъжец умее да забелязва издайническите знаци у онези с по-малка практика. Хвърлих поглед към Снори, после пак към Кара.

— Снори сложи кръвта си върху ключа, за да го обвърже със себе си. Ето защо когато го използвах, за да отворя вратата, той беше от другата ѝ страна. — Подпрях брадичка на ръката си и забелязах колко е бодлива. Един ден в компанията на Снори и вече започвах да си пускам брада. — Но първоначално ти беше тази, която трябваше да му помогне да се върне; тази, която е вързала конеца си за кутрето на крака му… или каквото там правите вие вещиците, когато искате да намерите нещо. А аз прекарах във Вермилиън близо месец… — Насочих пръст към нея. — Появата на Снори е била причината да накараш стария Исен да зареже поста си, нали?