Колелото на Осхайм [bg]

Тя вдигна очи и се намръщи, без да отговаря, но руменината по бузите ѝ говореше достатъчно ясно. Погледнах към Снори, но той се бе съсредоточил върху храната си и не можех да видя изражението му.

— Е… — Млъкнах, за да допия виното си и да махна на момчето за още. — Беше ми много приятно. Теб също се радвам, че те видях отново, млади Хенан. Но двамата със Снори сме тръгнали на извънредно опасна мисия, в която бързината е от съществено значение, така че трябва да вървим. — Отчупих си една кълка от студеното печено пиле, сложено по средата на масата. — След като се наядем. — Позволих на момчето да ми напълни чашата. Местното червено вино се бе оказало изключително приятно. — Ето защо ще ви кажа сбогом и ще ви оставя да пътувате сами към своята цел.

— Къде отивате? — попита Хенан. Беше минала по-малко от половин година, но той се бе източил като летен плевел, а лицето му бе придобило удължената ъгловата форма, която щеше да запази като възрастен, при условие че светът не се разпадне дотогава. — Ние също можем да дойдем.

— В никакъв случай — заявих. — Няма да заведа едно дете в смъртна опасност.

— Но къде отивате? — повтори Кара въпроса му със същата липса на приличие.

— Страхувам се, че това е държавна тайна. — Дарих я с най-хубавата си усмивка на принц.

— В Осхайм — каза Снори.

— Точно натам водех и аз Хенан — отвърна Кара без никакво забавяне. — Той има роднини недалеч от Колелото. — Кимна към мястото, където стояха вързани Убиец и Оръженоска. — Имате четири коня.

— Вие не знаете да яздите. — Това ми се струваше по-лесен отговор от простото „не“.