Лебедова песен [bg]

— Наистина ли е казвала това? Е, не знам дали мога да се нарека вещица, или не. Може и да съм някое от тези неща. Но определено ще съм първата, която ще ти признае, че не всичко, което съм предвидила, се е случило. В интерес на истината имам много нисък процент на познаваемост за гадателка. Смятам, че животът е като един от онези големи пъзели, които трябва да наредиш, а не знаеш как да го направиш — просто се налага да нареждаш част по част, опитваш се да слагаш грешни части, където не им е мястото, и се изморяваш толкова много, че ти иде да наведеш глава и да заплачеш. — Леона сви рамене. — Не казвам, че пъзелът вече е нареден, но може би имам дарбата да виждам коя е следващата част, която ще пасне. Не през цялото време, трябва да отбележа. Само понякога, когато тази следваща част наистина е много важна. Предполагам, че Сатаната би искал да разпръсне тези части, да ги изгори и да ги унищожи. Не мисля, че Рогатия би се зарадвал да види пъзела подреден, чист и красив, а ти?

— Не — съгласи се Суон. — Не мисля.

— Искам да ти покажа нещо, дете… ако нямаш нищо против. Момиченцето кимна.

Леона взе една от газените лампи и направи знак на Суон да я последва. Минаха по коридора, покрай затворената врата на стаята, в която спеше Дейви, и стигнаха до друга врата в края. Старата жена я отвори и я пусна в малка стая с ламперия от чам, пълна с рафтове с книги, с квадратна маса за карти и четири стола в средата на помещението. Върху масата беше оставена дъска „Уиджа“, а под нея, на дървения под, беше нарисувана многоцветна звезда с пет лъча.

— Какво е това? — попита детето и посочи към фигурата, която газената лампа ѝ разкри.

— Нарича се пентаграма. Това е магически знак, който се използва за призоваването на добри и благотворни духове.

— Духове? Имате предвид призраци?

— Не, просто добри усещания и емоции. Не съм напълно сигурна. Видях този модел в една реклама в списание „Фейт“ и го поръчах оттам, но за съжаление, няма много подробна информация. — Леона остави лампата на масата. — Както и да е, това е гадателската ми стая. Водя… водех клиентите си тук, за да им гадая на кристална топка или на дъска „Уиджа“. Предполагам, че също така мога да я нарека мой офис.

— Имате предвид, че изкарвате пари от това?

— Разбира се! Защо не? Това си е честен начин човек да си вади прехраната. Освен това всички искат да научат повече за любимата си тема — а именно самите тях! — Старата жена се разсмя и зъбите ѝ заблестяха в сребро на светлината от газената лампа. — Погледни тук! — Тя посегна отстрани на единия от рафтовете и извади криво дърво, което приличаше на тънък клон от дърво, около метър дълъг, с две малки разклонения, които сочеха на две различни страни в горния му край. — Това е Ревльото — каза Леона. — Моят истински източник на пари.