Каменният кръг [bg]

Горният етаж бе разделен на две стаи, по една от двете страни на площадката — имаше и малка тоалетна точно до самата площадка. Задната стая явно бе превърната в склад на печатницата; вратата бе открехната и видях дървени щайги, пълни с книги, високи купчини памфлети, спретнато вързани с канап, бъчви с алкохол и мастило на прах, и някакви странни метални неща, за които предположих, че са резервни части за печатарската преса.

Предната стая беше гола като монашеска килия. Имаше скрин с чекмеджета с глинен свещник отгоре, леген, столче и тясно легло, почти походно. Издишах, когато го видях, и едва тогава осъзнах, че съм сдържала дъха си. Той спеше сам.

Бърз оглед потвърди, че няма никаква следа от женско присъствие в стаята, и сърцето ми започна да бие отново в нормален ритъм. Явно никой друг не живееше тук, освен Джейми; той бе дръпнал завесата, която скриваше ъгъла на стаята, и на редицата кукички там висяха само няколко ризи, палто, дълга тъмносива жилетка, сиво вълнено наметало и резервният чифт панталони, за които бе дошъл.

Той стоеше с гръб към мен, докато запасваше ризата и връзваше панталоните си, но видях, че е смутен, по напрегнатите му рамене. Усещах подобно напрежение и в собствения си тил. След като се възстановихме от шока на повторната среща, и двамата бяхме завладени от свенливост. Видях как раменете му се изправят и той се обърна към мен. Истеричният смях ни беше напуснал, заедно със сълзите, но лицето му още носеше белезите от силните чувства и аз знаех, че и с моето е така.

— Много е хубаво да те видя, Клеър — каза той тихо. — Мислех си, че никога… ами… — Сви леко рамене, сякаш да намести ризата си, преглътна и срещна погледа ми.

— Детето? — попита. Всичко, което чувстваше, бе изписано на лицето му; огромна надежда, отчаян страх и борбата между тях.

Усмихнах му се и протегнах ръка.

— Ела тук.

Бях мислила дълго и усилено какво да взема със себе си, ако пътуването ми през камъните успее. Но като имах предвид предишните обвинения във вещерство, трябваше да съм много внимателна. Едно нещо обаче трябваше да взема, каквито и да бяха последствията, ако някой го видеше.

Дръпнах го да седне до мен на леглото и извадих от джоба си малкото правоъгълно пакетче, което бях опаковала много грижливо в Бостън. Отворих непромокаемата опаковка и изсипах съдържанието в ръцете му.

— Ето.

Той ги взе колебливо от мен, като човек, който докосва неизвестно и вероятно опасно вещество. Големите му ръце обгърнаха за миг снимките и ги скриха. Кръглото личице на новородената Бриана изглеждаше в блажено неведение между пръстите му, малките юмручета, свити на одеялото, скосените очи, затворени от изтощението да дойде на този свят, малката уста бе леко отворена в съня.