![Договорът „Паганини“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/7/dogovort-paganini-bg-download.jpg)
Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
— Тогава ще се погрижа да влезете — казва тя.
82.
Лицето
Юна Лина и Сага Бауер стоят в защитения апартамент до площад „Йостермалмсторг“. Лампите са загасени. Сутрешното небе пръска светлина през прозореца. Пенелопе Фернандес седи на пода и сочи към прозореца.
— Да, оттам е проникнал куршумът — потвърждава Сага тихо.
— Лампата ме е спасила — едва чуто произнася потърпевшата.
Оглеждат остатъците от лампата на прозореца: висящия кабел и повредения пластмасов цокъл.
— Загасих, за да виждам по-добре, за да виждам какво става на площада — разказва Пенелопе. — Лампата се е залюляла, а той си е помислил, че съм аз, нали? Помислил си е, че се движа, че топлината е от моето тяло.
Юна се обръща към Сага.
— Имаше ли електрооптичен мерник?
— Според Йени Йорансон: да — потвърждава Сага.
— Какво? — пита Пенелопе.
— Права си, вероятно лампата е спасила живота ти — отвръща Юна.
— Боже мой — простенва тя.
Юна я поглежда спокойно, сивите му очи блестят.
— Пенелопе — казва той сериозно. — Видяла си лицето му, нали? Не сега, но преди. Макар да си отрекла. Разбирам, че се страхуваш… искам просто да кимнеш, ако мислиш, че можеш да го опишеш.
Тя бързо избърсва бузите си, поглежда високия инспектор и кимва с глава.
— Можеш ли да посочиш някакъв особен белег? — пита Сага предпазливо.
Пенелопе се впечатлява от гласа на ченгето, лекия фински акцент и недоумява откъде може да знае, че е видяла лицето на преследвача. Видя го, но не знае дали ще може да го опише. Беше за миг. Хвърли му само един поглед през дъжда, минути след като бе убил Бьорн и Осиан.
Би искала да прогони всеки спомен.
Но изнуреното му, почти угрижено лице не спира да се появява на фона на бялата светлина от светкавиците.
Сага Бауер се приближава до Юна, който стои пред прозореца с дупката от куршума и чете дълго съобщение на телефона си.
— Клара Улуфсдотер е говорила с главния юрист, който е разговарял с посланика — казва Юна. — След час трима души ще имат достъп до посолството за четирийсет и пет минути.
— Трябва да отидем там веднага — казва Сага.
— Не е чак толкова бързо — отвръща Юна и се заглежда в площада.
Журналистите се тълпят пред загражденията на полицията около халите.
— Каза ли на прокурора, че трябва да получим стрелкова подкрепа? — пита Сага.
— Ще обсъдим проблема с немската охрана.
— Кои ще влязат? Как ще разсъждаваме?
Юна се обръща към нея.
— Чудя се… колегата, който проследи наемника…
— Стеве Билгрен — напомня тя.
— Да, Стеве Билгрен — повтаря Юна. — Ще може ли да го идентифицира?
— Не е видял лицето, никой не е видял лицето — отвръща Сага и сяда на пода до Пенелопе.
Остава за миг до нея, обляга се на стената и въздиша бавно, преди да зададе първия въпрос.
— Всъщност какво иска от теб този, който те преследва? Знаеш ли защо се случва всичко това?
— Не — предпазливо отговаря Пенелопе.
— Иска да получи снимката, закачена от теб на стъклото на вратата в апартамента ти — казва Юна, застанал с гръб към нея.
Тя свежда поглед и леко кима.
— Знаеш ли защо иска снимката? — пита Сага.
— Не — отговаря тя и се разплаква.
Сага изчаква и казва:
— Бьорн се е опитал да изнудва Карл Палмкруна за пари…
— Не знаех нищо — прекъсва я Пенелопе, възвръщайки спокойствието в гласа си. — Нямах никаква представа.
— Разбрахме — казва Юна.
Сага нежно докосва ръката на Пенелопе.
— Ти ли си фотографът? — пита тя.
— Аз ли? Не… Снимката пристигна в Шведската асоциация… аз съм председател и…
Тя млъква.
— По пощата ли? — пита Юна.
— Да.
— От кого?
— Не знам.
— Нямаше ли и писмо? — настоява той.
— Не, струва ми се…
— Само плик със снимка?
Тя кимва.
— Пазиш ли плика?
— Не.
— Какво пишеше на него?
— Само името ми и Шведска асоциация… без пощенска кутия 2088. Само името…
— Пенелопе Фернандес — казва Сага. — Шведска асоциация за мир и помирение.