Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— Дали влакната не са подхвърлени за заблуда? — предположи Улсон. — Като оставим настрана тези проклети отпечатъци, всичко съвпада с изготвения профил на дееца.
„Какви ги говори той?“, слиса се Еноксон.
— Навсякъде има негови отпечатъци. Какъв е смисълът да подхвърля заблуждаващи следи, които няма да доведат до нищо? Пък и не бих могъл да си представя как го е постигнал. Иначе всички останали черти, които колегите от Стокхолм му приписват в изготвения от тях профил, не са му никак чужди.
— А възможно ли е например да е научил този трик с подхвърлената следа другаде? Да е пристигнал тук съвсем наскоро и затова още да не е попаднал в регистрите ни? — предположи Улсон. — Също като изнасилвана от Африка — уточни той.
— Възможно е — потвърди Еноксон, а по лицето му се изписа колебание. — Но защо Линда ще пусне такъв човек в дома си посред нощ?
— Ако го е пуснала — възрази Улсон, който изведнъж придоби самодоволен вид. — Да не забравяме, че не знаем със сигурност как е успял да влезе в апартамента.
— Мислех си нещо — обади се плахо Левин с печална физиономия.
— Какво? — Улсон се наведе напред.
— Впрочем… нищо, забравете — Левин тръсна глава. — Ще ви го кажа друг път. Избяга ми от ума.
Разпитът на собственика на откраднатия сааб и въобще разговорите с други лица, които евентуално да допринесат за разкриването на случая, за жалост, посяха само въпросителни и обичайните неясноти. Пенсионираният пилот, на чието име се водеше автомобилът — Бенгт Борг, шейсет и седем годишен, при това поредният Бенгт, появил се в разследването, — изобщо не бил използвал сааба от около две години, когато за последно се прибрал с него от село. В момента имал по-нова кола. След като се пенсионирали, със съпругата му се преместили в лятната им вила в близко селце и независимо от сезона рядко се прибирали в градския си апартамент. Старият сааб си стоял на паркинг мястото, което се полага към жилището. През последните две години не бил мърдал оттам.
Една от дъщерите на бившия пилот преди я използвала, но от няколко години и тя се сдобила със собствен автомобил. Жената впрочем била на трийсет и пет, работела като служител в наземното обслужване на летището във Векшо и самата тя имала седемгодишна дъщеря, която наесен тръгвала на училище. Гащеризонът и столчето в багажника принадлежали именно на момиченцето и дядо й се осмели да предположи, че двата предмета дават ясна представа кога за последно майка й е използвала колата. Столчето беше от най-малкия модел, а върху етикета на гащеризона пишеше, че е подходящ за деца на възраст до три години. Според спомените на пенсионирания пилот дъщеря му не била използвала сааба от близо четири години.
Най-сигурно беше, разбира се, да се допитат до дъщеря му, но тя, съпругът й и седемгодишното им дете били заминали за Австралия, където в продължение на два месеца възнамерявали да опознаят този вълнуващ континент. Според бившия пилот — много добра идея, защото Австралия се намирала в южното полукълбо и по това време на годината там идвала зимата, която — знаел от опит — била за предпочитане пред почти тропическата жега, измъчваща него и всички смоландци от два месеца насам.
— Но ако за вас е много важно да говорите с нея, ще се опитам да го уредя — предложи услугите си татко пилот. — Всъщност тя се прибира след седмица, защото внучката ми тръгва на училище.
Криминален инспектор Саломонсон благодари, но изрази надеждата, че нещата ще се подредят и без да притесняват дъщерята на капитана.
— Сещате ли се кой друг би могъл да вземе колата? — попита инспекторът.
Според бившия пилот — никой. Той имал още една дъщеря, но тя нямала шофьорска книжка. От няколко години работела в Кришанста като адвокат. Освен това много рядко гостувала на родителите си. От начина, по който бившият пилот я описа, Саломонсон разбра, че любимката на татко е не адвокатката, а служителката на летището.
— Нямам други деца и внуци — установи той. — Или поне не ми е известно — добави той с доволен вид.
— Откъде сте толкова сигурен, че колата е била открадната в понеделник, на седми юли?
Реално погледнато, собственикът на сааба изобщо не беше сигурен в този факт. Първоначално, след като паркирал новата си кола до мястото на сааба, той изобщо не се впечатлил от липсата на стария си автомобил. Но след като видял и двата комплекта ключове в антрето, го заглождило съмнение. Върнал се на паркинга да провери дали пък не е оставил сааба на друго място. Там се засякъл с най-близкия си съсед и го попитал кога за последно е видял сааба на паркинга. Човекът отвърнал, че по негови спомени колата си е била на мястото през уикенда. Всичко това впрочем пилотът описал в заявлението, което подал в полицията.