Градината на Рама [bg]

Това беше грешка — мислеше Епонин, докато наблюдаваше Кимбърли да обикаля стаята. — Не трябваше да се съгласявам да живея с нея… Но какъв избор имам? Квартирите, които се предлагат за самотните, са дупки.

Епонин не беше привикнала към бързи промени в живота. За разлика от Кимбърли Хендерсън, която беше натрупала огромен и разнообразен опит още преди да бъде осъдена за убийство на деветнадесетгодишна възраст, Епонин беше преживяла едно относително спокойно детство и юношество. Беше израснала в сиропиталище в покрайнините на Лимож, Франция. Никога не беше напускала провинцията, където бе родена, докато професор Моро не я отведе в Париж, за да разгледа големите музеи. Тогава Епонин беше на седемнадесет години. За нея решението да приеме назначение в Колония Лоуел беше безкрайно трудно. Но в противен случай я очакваше доживотно заточение в Бурже, а Марс й предоставяше шанса да бъде свободна. След дълго обмисляне най-накрая тя събра смелост и реши да подаде молба до МКА.

Епонин беше избрана за колонистка, защото академичната й диплома показваше изключително висок успех, особено в сферата на изкуствата, защото говореше гладко английски и защото беше изряден затворник. В досието й от архивите на МКА като най-подходяща длъжност за нея се посочваше „гимназиален преподавател по театрално майсторство или рисуване“. Независимо от трудностите, свързани с онази част от мисията, включваща полета, Епонин беше изпитала осезаем прилив на адреналин и възбуда, когато Марс за пръв път се появи в прозореца за наблюдение на „Санта Мария“. Може би тук я очакваше нов живот в нов свят?

Обаче два дни преди планираната среща пазачите от МКА бяха съобщили, че космическият кораб няма да разгърне совалките за кацане, както беше предвидено по програма. Казаха на пътниците с присъди, че вместо това „Санта Мария“ ще направи „малък обход, за да се срещне с марсианска орбитална космическа станция“. Съобщението едновременно обърка и разтревожи Епонин. За разлика от повечето свои спътници, тя беше прочела внимателно, предназначените за колонистите материали на МКА и изобщо не беше срещнала някъде да се споменава подобна марсианска орбитална космическа станция.

Никой не каза на Епонин и на другите осъдени какво става, преди „Санта Мария“ да бъде напълно разтоварена, и докато всички пътници и провизии не се пренесоха в Ню Идън. А дори и след обясненията на Макмилън малко от осъдените повярваха, че им се казва истината.

— Хайде сега — беше казал Уилис Мийкър, — този да не ни взе за глупаци? Че тайфа извънземни били построили — това място и тия шашави роботи? Нагласена работа, казвам ви. Просто ще изпробват някаква нова концепция за затвор.