Кратка история на иновациите

В Глава 5 заявих, че повечето технологии се появяват горе-долу в точното време и няма как да бъдат въведени много по-рано. Едно от възможните изключения сигурно е мобилният телефон. Историята на клетъчните мрежи е необикновен пример за бюрократично забавяне, наложено от правителството по повелята на различни лобита, както разкрива икономистът Том Хазлет в книгата си от 2017 г. „Политическият спектър“ (The Political Spectrum). Можело е да имаме мобилни телефони цели десетилетия по-рано.

През юли 1945 г. Дж. К. Джет, председател на Американската федерална комисия по комуникации дал интервю за „Сатърдей Ивнинг Поуст“, в което казва, че милиони граждани скоро ще използват „ръчни слушалки“. Комисията трябвало да издаде лицензи, но това „няма да е трудност“. Джет изтъква, че причината за оптимизма му е „клетъчна“ концепция, която щяла да революционизира технологията: слушалката на говорещия не трябвало да е свързана със слушалката на слушащия, а само с най-близката радиомачта, която пък щяла да бъде свързана с кабел с най-близката до получателя радиомачта. Потребителите щели безпроблемно да се включват от една към друга мачта при движението си. Това щяло да спести енергия и да ограничи използването на спектъра в по-малка област, като така разшири лентата. Така щяло да е възможно да се водят едновременно не няколкостотин разговора по радиото, а цели стотици хиляди разговори.

През 1947 г. същата Комисия обаче отхвърля молбата на „Ей Ти енд Ти“ за стартиране на клетъчна услуга с довода, че това ще е луксозна услуга за малцина. Телевизията имала приоритет и получила лъвския пай от спектъра. За „Ленд Мобайл“, категорията, включваща клетъчната мрежа, останали само 4,7 процента. Телевизията обаче използвала само частица от предоставените ѝ честоти и така по думите на Хазлет останала „безбрежна пустош“ от неизползван спектър, а „мобилните безжични мрежи били блокирани за повече от поколение“. През 1950-те години повече от две трети от каналите останали неизползвани, но телевизиите лобирали, за да защитят правата си върху тази пуста територия, ако ще само да се попречи на конкуренцията срещу утвърдения олигопол на лицензираните телевизионни мрежи.

Мобилните оператори, наричани „радиотелефонни системи“ (РТС), обслужвали големи фирми като самолетни или нефтодобивни компании с крайбрежни платформи, но не и в клетъчна форма, а и били строго ограничени до не повече от два оператора във всеки географски пазар, като единият почти винаги бил „Ей Ти енд Ти“. Това поддържало пазара малък. РТС яростно се противопоставяли на клетъчната телефония, за да не се конкурира с нея. „Моторола“ била техен съюзник, като защитавала почти пълния си монопол в производството на телефонни апарати, които обаче си останали големи, скъпи, лакоми за енергия и с ограничена ширина на канала.

„Ей Ти енд Ти“ имал забрана да произвежда мобилни комплекти по силата на антитръстово споразумение, макар че развойният отдел, лабораториите „Бел“, бил изобретил клетъчна система и я обмислял. „Ей Ти енд Ти“ обаче разполагал с удобен монопол върху наземните линии и не виждал смисъл да се конкурира сам със себе си. През 1980 г. вече било ясно, че клетъчните системи идват, а прогнозата на „Ей Ти енд Ти“ била, че до 2000 г. в Америка в употреба щяло да има до 900 000 мобилни телефона. Имало 109 милиона. Това, че една телефонна компания не успяла да прозре, че хората ще искат да говорят едни с други, е корпоративно късогледство във висша форма.