Големите малки лъжи [bg]

Маделин и Ед се спогледаха, после едновременно се обърнаха към Абигейл.

— Реших, че сто хиляди долара са доста голямо дарение — каза Абигейл. Стоеше пред хладилника, докато говореше, вадеше разни кутии, надигаше капаците им и надничаше вътре. — И че Амнести Интернешънъл вероятно биха могли да направят нещо… нали… нещо хубаво с тези пари.

— Разбира се — равнодушно отвърна Ед.

— Отговорих му, че съм закрила страницата — каза Абигейл. — Ако не ми изпрати квитанция за дарението, веднага ще я кача отново.

— Ама разбира се — измърмори Ед. — Трябва да се види, че е спазил обещанието си.

Маделин се ухили на Ед, после отново погледна към Абигейл. Буквално виждаше облекчението, което струеше от младото тяло на дъщеря ѝ; босите ѝ крака потропваха в нещо като танц пред хладилника. Абигейл сама се бе заклещила в ъгъл, а невероятният Лари Фицджералд от Южна Дакота ѝ бе предоставил вратичка за измъкване.

— Това спагети „Болонезе“ ли са? — попита Абигейл и се обърна с контейнер „Таперуер“ в ръка. — Умирам от глад.

— Мислех, че вече си веган? — каза Маделин.

— Не и когато идвам тук — отвърна Абигейл и отнесе кутията до микровълновата. — Тук е много трудно да си веган.

— Е, кажи ми — започна Маделин. — Каква беше паролата ти?

— Мога веднага да я променя — каза Абигейл.

— Знам.

— Никога няма да отгатнеш.

— И това знам — каза Маделин. — С баща ти опитахме всичко.

— Не — отвърна Абигейл. — Това е. Това е паролата ми. Никога няма да отгатнеш.

— Хитро — каза Маделин.

— Благодаря. — Абигейл се усмихна и на бузите ѝ се появиха трапчинки.

Микровълновата печка звънна и момичето извади кутията.

— Нали знаеш, че това… хм… няма как да остане без последствия — каза Маделин. — Когато аз и баща ти изрично те помолим да направиш нещо, не можеш просто да ни игнорираш.

— Да — изчурулика Абигейл. — Направете каквото е редно, мамо.

Ед се прокашля, но Маделин поклати глава към него.

— Може ли да изям това пред телевизора? — попита Абигейл и взе димящата си чиния.

— Разбира се — отвърна Маделин.

Абигейл буквално изхвърча от стаята.

Ед се облегна назад в стола и скръсти ръце на тила си.