Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
Един ден старчето извика тяхната група спешно при себе си. Трябвало да забавят един космически кораб на митяните. Това не беше лесна работа за плашачите, защото митяните бяха добре развита физическа раса и знаеха за съществуването на горните нива и техните обитатели. Теорите обикновено направо контактуваха с тях и не прибягваха до услугите на ангарите или диабата. Нямаха представа какво е наложило този път да действат по-различно.
Митяните бяха наясно с номерата на диабата и въобще нямаше да реагират на тях. След като никой не успя да измисли нещо свястно, Анидр предложи своята идея:
— Да им изпречим на пътя един тайнствен космически кораб от неизвестна цивилизация и да видим дали няма да полюбопитстват и да спрат, за да го разгледат.
— Това е добра идея — каза старчето, — но нямаме време да накараме архитектите да ни изработят матрица за него.
— За какво ви е матрица? Просто ще се съберем и всеки от нас ще си представи някоя част от кораба — възрази Аниор. — Важно е той да изглежда относително стабилен.
— Точно там е проблемът — уточни старчето. — Не сме в състояние да поддържаме такава конструкция за по-дълго време. Познавам моите дяволчета. Игривостта им е по-силна отколкото тяхната дисциплина. Само ще се изложим.
— Тогава ще направя набързо една основна матрица на кораба — предложи Аниор. — Няма да ми отнеме много време. После останалите само трябва да поддържат обзавеждането. Нека изкарат акъла на митяните. Колкото по-чудно изглежда, толкова по-добре.
Другите го гледаха с разщирени очи.
— Наистина ли можеш да направиш това? — попита началникът.
— Разбира се — засмя се Аниор, — в крайна сметка като ангар се учех на доста по-сложни неща.
Остави останалите да уточнят детайлите на акцията и се премести в зоната на архитектурата. Огради се със собствени стени и завърши необезпокояван матрицата за нула време. Придаде на кораба възможно най-нестандартна форма и вече предчувстваше как митяните щяха да се влудят, когато го видят.
Хвърли матрицата в пространството, тя се разшири, притегли физическа материя от хаоса и я вгради в себе си. Плашачите се преместиха в образувания кораб и зачакаха.
Митяните приближаваха бавно. Аниор беше почти изравнил скоростта на кораба с тяхната. Искаше да им даде достатъчно време да решат какво да правят. Виждаше объркването им и спора как да постъпят. Бързаха за някъде, но не можеха да изпуснат такъв изключителен случай. Намалиха скоростта и прехвърлиха първата разузнавателна група.
Диабата се бяха уговорили какъв вид да приемат и се появиха точно в този смешен образ на зелени човечета, за който всички знаеха, че е чиста измислица. Корабът им имаше голяма пробойна и само няколко от екипажа бяха останали живи. Другите се правеха на мъртви.
Митяните опитаха да установят контакт, но неизвестните космонавти само пееха някаква песен, която техните устройства за комуникация не можеха да преведат. Те много се затрудниха. Изпратиха още специалисти на чуждия кораб и, когато и тези митяни пристигнаха, корабът изведнъж затвори люковете си и въпреки пробойната, хукна да бяга настрани от маршрута на митяните.
На митянския кораб се объркаха и започна едно лудо преследване из космоса. Диабата се забавляваха неистово. Накрая не издържаха и приеха истинския си вид. Когато митяните видяха кой ги беше изиграл така жестоко, те се вбесиха. Изричаха най-неприлични проклятия и заплашваха, че ще се оплачат на теорите. С това само предизвикаха още по-голяма веселба у диабата. Накрая диабата пуснаха митяните обратно на кораба им, доволни, че хем бяха изпълнили задачата си, хем се бяха забавлявали до припадък.
Аниор също „спечели“ от цялата тази работа. Когато Ханура разбра как се бяха справили с митяните, тя го извика в централата и каза със злобна усмивка:
— Чух, че се справяш добре като плашач. И без това Нериф не ми дава мира да те издигна на по-сложна работа. Ще те преместя при изнудвачите.
По-гадна работа не би могла да намери за Аниор. Той скочи на крака, погледна я твърдо в очите и каза:
— Няма да се занимавам с такава нечестна работа! Дори да ме съдираш от бой. Искам да работя като архитект!
Това беше нечувано нахалство. В залата настана гробна тишина. Ханура скочи от трона и Аниор очакваше да се появи камшикът в ръката й. Но тя неочаквано се изсмя:
— Аз не съм Сатара. При мен ще вървиш крачка по крачка напред и то само, ако аз ти позволя. И повече никакви възражения!
С едно движение на ръката си тя го прехвърли в зоната на изнудвачите.
Но Аниор стачкуваше. Началникът на това направление нямаше достатъчна лична сила, за да го принуди да работи и реши да остави възпитателните мерки на по-разперените от него. След три дни пристигна Нериф.