Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Знам това. Иначе защо бих казала на капитана, че ще взема твоята кабина? Помислих си, че би ни спестило време, ако всичко се изясни от самото начало. — Като направи кратка пауза, за да си поеме дъх, тя прошепна: — Жан Марк, аз трябваше да дойда при това пътуване!
— С цената на целомъдрието си? Допускам, че си девствена, тъй като все пак дьо Грамон не е успял да те прелъсти?
Тя вдигна рамене с престорена невъзмутимост.
— Цената не ми изглежда толкова висока! Дълго размишлявах върху това и установих, че жените, на които се възхищавам от сърце, не са девственици. Мадам Виже льо Брюн и мадам дьо Стал имат и дух, и интелект, а пък броят на любовниците им трябва да е легион. Някога и аз ще притежавам голям салон и ще направя портрети на много знаменитости. — Тя остави скицника настрана. — Да започваме ли? Малко съм нервна и на драго сърце бих искала всичко да свърши час по-скоро!
— О, не! — Жан Марк се отдели от вратата. — Нямам намерение да проявявам прибързаност. От бързането в тези неща няма смисъл, Жулиет! При тази игра осъществяването е накрая. Имаме няколко дни в открито море, които ми дават достатъчно време, за да получа желаното.
Тя го погледна изпитателно, като отчаяно полагаше усилие да надникне зад цинично усмихващата се маска.
— Не искаш ли сега да задоволиш желанията си?
— Моя скъпа Жулиет, толкова много ми се иска, че дори ме боли! — Той се приближи. — При тези битки мъжът е далеч по-уязвим от жената, но с течение на времето се научих да овладявам телесните си изблици. Мога да почакам.
Жулиет го погледна недоумяващо.
— Какво да почакаш?
Той се усмихна.
— Докато кажеш: „S’il vous plait32, Жан Марк“.
Почувства се така, сякаш й беше зашлевил плесник.
— Значи искаш да ме нараниш?
— Бих искал да изляза от играта победител!
— То е едно и също! — Тя поклати глава. — Няма да допусна такова нещо!
— Напротив, ще го направиш! Защото ти също толкова силно и неудържимо го желаеш, както и аз. От дните в селската странноприемница между нас…
— Не, никога не съм мислила… исках само да те рисувам, нищо повече!
— Ти искаше да строшиш огледалото — каза Жан Марк тихо. — Никога ли не ти е минавала през главата мисълта, че тъкмо това би се случило, ако се слеем? Разрушение и последващо обновление?
Жулиет неволно сви юмруци. Възможно ли е да е прав? Вярно, че Жан Марк владееше мислите й още от първата им среща, а когато по-късно отново влезе в живота й, тя едва се сдържаше от възбуда и от радостно очакване да бъдат заедно.
Не, фактът, че той имаше толкова голямо значение за нея, беше неприемлив. Беше и прекалено опасен.
— Исках само да те рисувам — повтори тя.
Той извади тапата на стоящата върху подноса бутилка, сложи шишето и една чаша на масата и седна.
— Вече няма никакво значение. Съблечи се, моля те!
Сърцето й затуптя, сякаш щеше да изскочи.
— Мисля, че каза…
— Наистина казах, но освен последното действие съществуват и други начини на задоволяване. Докато се събличаш, ще ти кажа какво очаквам от теб по време на това пътешествие. — Той си наля чаша вино и се облегна назад. — Като моя любовница ще се подчиняваш на всички мои прищевки. Ще се съгласиш, че последното звучи разумно и логично.
— Да — каза тя, цялата на тръни.
— Значи, най-напред искам да те видя разсъблечена. — Той вдигна чашата си и сияеща усмивка озари мрачното му лице. — Изпълни това ми желание, s’il vous plait! Както виждаш, аз не се плаша да изрека думите. Между любовници учтивите молби са нещо съвсем естествено.
— Ние съвсем не сме любовници. — Жулиет започна да сваля роклята си. — Ние само сключихме договор.
— Да, напълно вярно, но ти си попаднала в незавидното положение, в което аз определям условията. Трябва ли да ти ги изброявам?
Тъмночервената й дреха се свлече на пода и обгради нозете й като цветно петно. Стъпка встрани и тя напълно се освободи от роклята си.
— Защо питаш? Ти и без друго правиш каквото ти скимне!
— Кожата ти е великолепна! — Погледът му галеше раменете й. — Знаеш ли колко често пожелавах просто да протегна ръката си и да те погаля? Да сложа длан на бузата ти или да прокарам върховете на пръстите си по шията ти?
Жулиет усети притеснение от погледа му и погледна настрана.
— Ти вече си ме докосвал.
— Да, но това не ми стига! Бих искал да те докосвам, когато пожелая. Бих искал да си на мое разположение в каютата по всяко време!
32
Моля ви (фр.) — Б.пр.