![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Трябва ли да съм изненадана от това? Колко пъти съм чувала други разумни същества — сороси, пили, синтиани или кантени — благоговейно да говорят за величествените дълбини и проницателност на Галактическата библиотека, чиито записи обхващат безброй светове и повече от милиард години още от създаването й преди толкова време от легендарните Прародители.
Ние, по-младите раси, си мислим, че Библиотеката е всезнаеща. Съвсем рядко някой споменава за огромните й ограничения.
Тя обслужва единствено Цивилизацията на Петте галактики. Древната култура на дишащите кислород звездни пътешественици, към която преди три века се присъединихме и ние, земянитите.
За бедния малък земянитски клан събитието изглеждаше повече от достатъчно! Обществото на дишащите кислород е толкова сложно и поразително — със загадъчните си традиции, съпернически съюзи и уважавани институти, — че човек трудно може да си представи какво се крие зад всичко това.
Но зад всичко това се крие много. Поне още седем класа живот, процъфтяващи успоредно с нас. Класове със съвсем различни потребности и амбиции, както и с характерна само за тях мъдрост.
Дори вечно любопитните тимбрими ни посъветваха да избягваме контактите с тези абсолютно чужди ни същества и ни обясниха, че просто е прекалено объркващо, неизгодно и опасно, за да си струва неприятностите.
На което от личен опит мога само да отговоря: „Амин“.
Разбира се, всеизвестно е, че най-старите дишащи кислород раси накрая умират или се „въздигат“. Както и индивидите, никой вид не съществува вечно. Цикълът на Ъплифта, който е в сърцето на галактянското общество, се изразява в постоянно подновяване. Да даряваш разум така, както е бил дарен на самия теб.
Нови в тази игра, невежи и отчаяно бедни, поели под грижите си своите шимски и делфийски клиенти, ние, човеците, сме се съсредоточили върху изучаването на законите, за да можем да се държим като отговорни патрони и навярно да избегнем участта, която обикновено сполетява вълконите.
Началото винаги е жизненоважно.
И все пак всички съюзи и кланове почитат онези, които са дошли преди тях. Онези, които са изпълнили задълженията по отглеждането на потомците си и после са насочили вниманието си към други неща, за да се издигнат на нови висоти.
След като избягахме от коварния капан на Оакка, реших вече да не се доверявам на покварените институти и да потърся съвет от онези просветлени и безпристрастни старейшини, за които сме чували да говорят. Същества, които са се отказали от звездните полети, за да се посветят на по-съзерцателен живот в класа на оттеглилите се, сгушени край някоя червена звезда.
Събитията в Многоизмерния свят скоро ни дадоха ценен урок. Дистанцираността не означава безпристрастие. Всъщност, така нареченият „клас на оттеглилите се“ е само преходна фаза за дишащите кислород раси, които вече не могат да понасят хаоса на плоското пространство-време. Макар че се изолират като отшелници в гравитационни кладенци и се опитват да усъвършенстват расовата си душа, това не ги прави непременно толерантни или мъдри. След премеждията ни със Старите аз бях готова да се върна обратно в Петте галактики и да рискувам за пореден път да установя връзка с цивилизацията на дишащите кислород.
Само че сега, противно на всякаква логика и независимо от желанието ни, бяхме приети в класа на трансцендентните!
Поне това като че ли означава символът на носа на „Стрийкър“. Някой или нещо е поставило там един-единствен знак, представляващ тъп ъгъл — навярно ужасно лоша шега.
Емблема, която говори за духовна възвишеност и готовност за отказ от всички мирски тревоги.
Всъщност тя казва: „Хей! Погледнете ни. Ние сме готови за божественост!“
Господи, каква ситуация. Чувствам се като улична хлапачка с крадена официална рокля и фалшив паспорт, която някак е успяла да се намъкне на церемонията по връчване на Нобеловите награди и се е озовала точно до подиума, за да произнесе реч!
Единственото, което в момента иска тази хлапачка, е възможност да се измъкнем без да ни забележат, преди възрастните да са ни хванали и хубаво да са ни напердашили.
Няма да е лесно да се измъкнем. Огромната ни армада е заобиколена от някакво инерционно поле. Нещо повече, нашите навигационни системи са парализирани. Нямаме представа къде сме, още по-малко къде отиваме.
По едно време, докато осъществявахме особено гладък преход през В-пространството, Акеакемай докладва, че заобикалящото ни поле изглежда слабо. Наредих му да изведе „Стрийкър“ в самия край на рояка с надеждата да се изплъзнем при някой от периодичните скокове обратно в нормалното пространство. Но когато се приготвихме да се отскубнем, Олело удари с перки и предупредително изсвири. Сканираха ни враждебни лъчи, насочени от друг кораб!