Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— А сега единственото, което ни остава да направим, е да намерим палатката — заяви Хари, след като се пуснаха.
Но не се оказа чак толкова трудно. Беше му се сторило, че е вървял дълго след кошутата през тъмната гора, а сега, когато Рон вървеше до него, сякаш стигнаха изненадващо бързо. Хари изгаряше от нетърпение да събуди Хърмаяни и с радостен трепет влезе в палатката, а Рон поизостана малко зад него.
След езерото и гората вътре беше възхитително топло и единствената светлина идваше от сините като камбанка пламъци, които още мъждукаха в една купа на пода. Хърмаяни спеше непробудно, свита под одеялата, и дори не се помръдна, докато Хари не я повика няколко пъти:
— Хърмаяни!
Тя трепна, после седна бързо и махна косата от лицето си.
— Какво има? Хари! Добре ли си?
— Добре съм. Всичко е наред, не се притеснявай. Чувствам се страхотно. Тук има още някой.
— Как така има още някой? Кой?…
Тя видя Рон, който стоеше с меча в ръка — от дрехите му върху протрития килим капеше вода. Хари се отдръпна в един тъмен ъгъл, смъкна раницата на Рон и му се прииска да се слее с брезента.
Хърмаяни се плъзна от леглото и тръгна като сомнамбул към Рон, без да откъсва очи от бледото му лице. Спря точно пред него с полуотворена уста и го загледа втренчено. Рон се подсмихна обнадеждено и понечи да вдигне ръце.
Хърмаяни се спусна към него и започна да го удря навсякъде, докъдето стигнеше.
— Ау… ох… стига! Ама какво… Хърмаяни… АУ!
— Ах, ти… тъпанар такъв… Роналд… Уизли!
Съпровождаше всяка дума с по един удар и докато тя напредваше, Рон отстъпваше назад, прикрил главата си с ръце.
— Идваш… ми… тук… след… толкова… седмици… о, къде ми е пръчката?!
Хърмаяни явно беше готова да я изтръгне от ръцете на Хари, затова той реагира инстинктивно.
— Протего!
Между Рон и Хърмаяни в миг се спусна невидим щит, който я събори със силата си и тя падна назад върху пода. Като плюеше косата, влязла в устата й, Хърмаяни отново скочи на крака.
— Успокой се — рече Хари.
— Няма пък да се успокоя! — изпищя тя.
Никога дотогава не я беше виждал дотолкова да губи самообладание — държеше се като обезумяла.
— Дай ми пръчката! Дай си ми я!
— Много те моля, Хърмаяни…
— Не ми казвай какво да правя, Хари Потър! — изписка тя. — Как смееш! Връщай си ми я веднага! Ами ТИ! — Хърмаяни обвиняващо засочи Рон: приличаше на проклятие и Хари не можеше да вини приятеля си, задето е отстъпил няколко крачки назад. — Хукнах да те гоня! Виках те! Умолявах те да се върнеш!
— Знам — каза Рон. — Съжалявам, Хърмаяни, наистина…
— Съжалявал, моля ви се! — Тя се засмя — писклив неовладян звук — и Рон се извърна за помощ към Хари, но той само се свъси безпомощно. — Връщаш ми се тук след седмици… след толкова седмици… и си въобразяваш, че всичко ще бъде както преди само като кажеш, че съжаляваш!
— А какво друго да кажа? — изкрещя Рон и Хари се зарадва, че той й дава отпор.
— О, откъде да знам! — изписка със смазващо ехидство Хърмаяни. — Понапъни си мозъка, Рон, ще ти отнеме само секунда-две…
— Хърмаяни — намеси се и Хари, който смяташе, че тя нанася на Рон удар под кръста, — той току-що ми спаси живота…
— Чудо голямо! Пет пари не давам какво е направил! Толкова седмици… ами ако бяхме умрели…
— Знаех, че не сте умрели — ревна Рон и за пръв път я надвика, като се доближи възможно най-много, доколкото му позволяваше защитното заклинание. — „Пророчески вести“ и радиото не говорят за друго, освен за Хари, издирват ви под дърво и камък, плъзнали са какви ли не слухове и измишльотини, знаех, че ще науча веднага, ако сте мъртви, нямаш представа какво ми мина през главата…
— На теб пък какво толкова ти е минало през главата?
Гласът й вече беше толкова писклив, че още малко, и щяха да го чуват само прилепите, точно тогава обаче Хърмаяни достигна равнище на възмущение, което я лиши от дар слово, и Рон тутакси се възползва.
— Исках да се върна веднага щом се магипортирах, но се натъкнах на цяла банда похитители и не можех да мръдна.
— Банда какви? — попита Хари, а Хърмаяни се хвърли на един стол и кръстоса ръце и крака толкова здраво, сякаш нямаше да ги разплете доста години напред.
— Похитители — отговори Рон. — Такива банди са плъзнали навсякъде, опитват се да припечелят малко злато, като издирват и предават мъгълокръвни и родоотстъпници, защото министерството е обявило награда за всеки заловен. Аз бях сам, личи ми, че още не съм завършил училище, а онези много се зарадваха, решиха, че съм мъгълокръвен, който се укрива. Трябваше бързо да измисля нещо, за да не ме завлекат в министерството.