Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Отиваме право над ръба — забеляза Мартин.
Те намалиха скорост и се озоваха отвъд бъркотията от заоблени речни камъни, над устието на каньона.
— Това трябва да е то — каза Карол. Каньонът беше оградена от кристали пропаст. Кристалите преминаваха в сгради от всякакъв размер и вид, издигащи се високо нагоре в нещо подобно на Манхатънски пейзаж. Градът вероятно се простираше на стотици километри, оживен от безкрайни детайли, шедьовър на архитектурата на ума.
— Никога не съм виждал подобно нещо — смая се Мартин. От Карол дойде същото изумление, смесено със страх.
Сградите блестяха със светлина, която пулсираше от централното било към най-далечните сгради. Едно, две, три, пулс; светлината излизаше от прозорците и отиваше в тъмнината отгоре: въглени в угасващ огън; звезди в една галактика, свързани чрез невъзможен жив ритъм.
— Великолепно е — възкликна Карол. — Как всичко това може да бъде разбъркано?
— Точно това сме дошли да научим.
Преживяването беше по-силно от самия живот. Те виждаха не филтриран, цензуриран, оформен и изискан продукт на мисленето, а основния материал на мисълта и съществуването. Изведнъж Мартин бе изпълнен с радост; радост, която замести предишния му страх, радост, че няма буфер, радост, че е с Карол на ръба на нещо мистериозно и прекрасно и напълно неизследвано. Никой, дори Голдсмит не знаеше, че това съществува.
— Сега ще активирам твоя комплект инструменти — каза Мартин. — Но трябва да изследваме заедно за известно време, докато не разберем с какво си имаме работа.
Карол се протегна и дръпна комплекта. (Удовлетворение, самодисциплина, фокусиране.)
— Това е чудесно. Всичко е чудесно!
Мартин й подаде ръка. Тя я взе и двамата заедно се спуснаха в града на Голдсмит. Под тях пътят стана напукан и занемарен, най-накрая разпадащ се на буци асфалт и боклук. Разхвърляни между буците лежаха бели фрагменти, полузарити в черната влажна мръсотия. Мартин се наведе, за да разбере какво е това. Карол го последва и двамата доближиха лицата си до разровената повърхност.
— Кости — възкликна тя.
— Аз виждам части от глинени съдове: глинени глави, лица.
— А аз черепи и кости. Погледни!
Мартин се концентрира върху белите парчета от керамични съдове и се опита да види интерпретацията на Карол.
— Добре, сега виждам бедрена кост… Череп. Продължават да ми приличат на глинени лица като муцуните на Тоби5. Тъжните муцуни на Тоби.
— Тези черепи не се хилят — забеляза Карол. — Те са тъжни черепи.
Двамата се изправиха, но не продължиха.
— Някаква идея какво може да символизират? — попита Карол.
— Никаква.
Полетяха напред, докато някаква тежест не ги повлече надолу. С леко клатушкане се приземиха на една права улица между високи тъмни тухлени сгради с разбити прозорци. Избелели рисунки бяха издраскани на всеки сантиметър по тухлите, бяха бели, като че удавени в брашно; змии със светещи грапави езици, птици с големи глави, наведени кучета и котки със знак # вместо очи. Рисунките продължаваха от сградите върху тротоарите. Мартин и Карол ги виждаха под краката си, докато вървяха по празната улица; още животни, прилепи и хартиени кукли близнаци, квадрати за игра на дама. Всеки от тези квадрати беше прозорец към някое надраскано взиращо се лице, почти живо със своите бръчки и изражения: наблюдателно, мръщещо се, смеещо се, взиращо се, раздразнително.
— Може би някога те са гледали през тези прозорци — предположи Карол. — Сега са стъпквани по тротоара и улицата. Възможно ли е да са образи-съобщения?
Мартин погледна към разбитите стъклени прозорци.
— Може — кимна той.
В страните, които бяха изследвали, постоянните мисли и спомени понякога придобиваха вид на реални фигури; Мартин ги бе нарекъл образи-съобщения. Те проявяваха тенденция към краткотрайно съществуване, но като цяло бяха положителни и изпълнени с жизненост.
Мартин стъпваше около лицата и квадратите. Между рисунките бяха надраскани, като от упражняващо се дете, неразбираеми думи; буквите бяха неоформени, никакъв различим правопис, безсмислени. Само фигурите символизираха субличностите на Голдсмит; те служеха като посредници от едно ниво на умствена активност към друго. Докато не попаднеха на тях, нищо от думите или звуците на Страната не можеше да бъде разбираемо като писмен или говорим език.
Бученето продължаваше, сега звучеше повече като барабан, отколкото като машина. Мартин вървеше малко пред Карол, преминавайки през тази част на изследването много бавно, за да не пропуснат нещо важно.
5
Бирена чаша във форма на дебел веселяк с триъгълна шапка. — Бел.пр.