Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Когато в късния следобед, предшестващ годежния бал на сестра му, Бо помоли своята съпруга да му помогне да завърже вратовръзката си, Сарина не откри в това нищо подозрително. Долови, че мотивите му не са напълно почтени чак когато той наведе глава над нея и прошепна гальовно:
— Прекрасна гледка.
Сарина сведе поглед и видя, че изрязаното деколте и стегнатият, обшит с дантела корсаж откриват гърдите й почти изцяло. Тя се усмихна и каза закачливо:
— Сигурна бях, че вече си виждал всичко.
— Да, но сега няма нужда да държа ръцете си в джобовете. Мога да се насладя на гледката до край по всяко време и на всяко място, където можем да се усамотим, мадам — промълви Бо и нежно я целуна по косата, докато пръстите му разхлабваха вървите на гърба й — толкова, колкото да успее да дръпне надолу украсения със скъпоценни камъни корсаж и да я остави само по ефирната батистена долна риза с дантели, под която прозираше заоблената й гръд.
Сарина стоеше като омагьосана и го гледаше с премрежени очи. Скоро и долната риза последва корсажа — свлече се до кръста й и разголи изкусителните й бели гърди с щръкнали розови зърна. Устните му подириха кадифената им мекота, обходиха бавно изкусителната им заобленост, вкусиха сладкия им нектар, изтръгвайки от застиналата в мълчалива наслада Сарина блажени въздишки. Огнен копнеж запулсира в гърдите й и тя изви снага назад, за да ги поднесе още по-близо до горещите му устни. Бо се възползва веднага и ги обсипа с пламтящи, влажни целувки, от които цялата й гръд заблестя. После устните му се плъзнаха нагоре по изящната й шия и се впиха в нейните със същата ненаситна жажда.
Когато той най-после се отдръпна, в нозете на Сарина не бе останала и капчица сила. Тя залитна към него и помоли задъхано:
— Още.
— Когато се върнем довечера — промълви дрезгаво Бо и вперил поглед в премрежените й очи, вдигна отново ризата и роклята и. — Обещавам, мадам.
— Но ти ми отне цялото желание да заминавам — прошепна тя, все още тръпнеща от наслада. — Сега цяла вечер ще копнея за теб.
— Това е целта, мадам. — Той се засмя тихичко и дъхът му погали бузата й. — Всяка мелодия, на която танцуваме, всеки поглед, който разменяме и всяко наше докосване ще носи огнения отпечатък на тази увертюра и на мисълта за онова, което ни очаква, когато се приберем у дома.
Сарина изпъшка, преувеличавайки разочарованието си.
— Мислиш ли, че е възможно една жена да изнасили съпруга си?
— Вие имате по-голяма власт над тялото ми от мен самия, мадам, но за какво изнасилване може да става дума, когато аз ще участвам с най-голяма охота?
Сарина се усмихна дяволито, развърза панталоните му и на свой ред го обсипа с опияняващи ласки. Доволна от резултата, тя отстъпи назад, за да го огледа е нескрито възхищение.
— Сега цяла вечер ще съм готов за теб — простена Бо, привлече ръката й отново към себе си и сключи пръсти около нейните.
— На час по лъжичка — прошепна Сарина, като погали устните му с върха на езика си. Усещаше пулсиращата му топлина, която я умоляваше да продължи, но се отдръпна с една последна ласка. — Щом аз ще страдам, сър, ще страдате и вие.
— Казвал ли съм ти някога, че си опасна жена?
Тя се усмихна доволно.
— Само в леглото, сър. Само в леглото.
Когато каретата им спря пред входната врата, повечето гости вече бяха пристигнали. Бо помогна на Сарина да слезе и се спря за миг, за да целуне тревожно сбърченото й чело. По време на дългото пътуване до Хартхейвън тя не бе спряла да се безпокои какво ще й донесе вечерта. Особено се тормозеше от мисълта, че ще бъде засипана със злобни въпроси и подмятания от пренебрегнати от Бо девици.
— Само ако знаеше колко си красива тази вечер, любов моя, нямаше да се безпокоиш от нищо, най-малко пък от Джърмейн.
— Тя вече е внушила на всички, че съм си послужила с хитрост, за да те принудя да се ожениш за мен, сигурна съм — прошепна Сарина. — Сега всички ще се опитват да отгатнат в кой месец съм… ще ме гледат укорително и ще си шепнат, че при тези обстоятелства изобщо не би трябвало да съм тук.
— Ти си вече член на семейство Бърмингам — възпротиви се той. — Имаш повече право да бъдеш тук от всички останали гости взети заедно. Колкото до състоянието ти, няма от какво да се срамуваме, любов моя. Бяхме вече законни съпрузи, когато зачена.