Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Придружвачите приближиха малката чуждоземна сфера. Тя не реагира.
— Сигурно отдавна се носи наоколо. Дрогите явно не са забелязали отсъствието му. — Баща й се ухили широко. — Значи си остава за нас.
Докато се изтегляше внимателно от плътния слой от отломки, корабът на Зет се разтърси от още три последователни сблъсъка, пораженията от които щяха да наложат лек ремонт. Келъм даде няколко разпореждания на роботизираните придружвачи.
Препрограмираните бойни компита прикрепиха теглещи греди към мазната повърхност на мъртвия извънземен кораб и бавно го издърпаха от гнездото му от натрошени скални отломъци на по-безопасно място. Няколко метеорита рикошираха в сферата, без да оставят дори следа върху облицовката.
Баща й вече преливаше от идеи.
— Може би ще се окаже най-голямото съкровище в цялото това бойно поле. Представяш ли си, сладурано, нашето собствено корабче-дрог! Скитническите инженери ще могат да открият как тиктака и да приложат някои от технологиите му в нашите съдове.
Газовата планета Оскивъл блестеше пред тях като скептично око, втренчено във всичко, което правеха.
— Щом се върнем в главния комплекс, ще потърся Кото Окая. Ако има човек, който може да разгадае това чудо, това е той.
71.
Нико Чан Тайлар
Тъй като разнасяше вентална вода и разпространяваше мощните същества по необитаеми планети, Нико беше кръстил кораба си „Водолей“.
Преди години двамата с баща му го бяха сглобили от няколко полуразрушени съда на клана Тайлар. След спирането на небесните миннодобивни операции на Пторо имаха и голям брой трофейни космически кораби, товарни влекачи и всевъзможно оборудване, които не можеха да служат за други цели. Нико разшири товарното отделение и инсталира по-мощни двигатели и по-големи цистерни за горивото. Сега беше монтирал и специални контейнери за енергизираните вентали. „Водолей“ беше превъзходен космически кораб въпреки причудливия си външен вид.
Джес Тамблин беше разпратил своите водоносци до неизследвани кътчета на Спиралния ръкав — бе използвал стари илдирийски звездни карти и планетни проучвания. Благодарение на тези космически рейдове скитниците не само щяха да разпространят венталите и по този начин да им помогнат да се подготвят за битката с хидрогите, но освен това щяха да открият пусти планети, които биха могли да използват. Печеливш проект в много отношения.
Да се скита без точно посочено разписание и местоназначение напълно отговаряше на предпочитанията и уменията на Нико. Той почти никога не пристигаше, където или когато трябваше, а сега изобщо не беше необходимо да се тревожи за такива досадни подробности. Пулсиращите в контейнерите вентали, изглежда, също не им обръщаха особено внимание. Водните същества живееха в други времеви измерения и им беше достатъчно въодушевлението, че в Спиралния ръкав предстоят огромни промени.
Нико вписа в дневника си следващото предполагаемо местоназначение, което щеше да промени пост фактум, ако вземеше решение да запраши в друга посока.
— Мисля… да прескочим до Пторо — каза той високо, надявайки се на някакъв отговор: нали Джес можел да общува с венталите още преди да се „присъедини“ към тях. — Знам, че там няма вода за вас, но ви обещавам да намеря веднага след като зърнем Пторо. Може да се окаже интересно. Никой не се е мяркал там, след като зевесетата използваха кликиския факел. Ще направя снимки, за да ги покажа на родителите си — нищо, че и двамата ненавиждат Пторо.
Щом се замисли за семейната си история, Нико се запита дали венталите могат да долавят информацията в главата му. Неговият прадядо беше закупил едно овехтяло илдирийско небесноминно съоръжение с чудовищни размери на Пторо и в продължение на две поколения кланът Тайлар го беше експлоатирал въпреки слабата му ефикасност. Справяха се някак си, но никога не можеха да заделят достатъчно средства, за да подновят системите. Баща му, Крим Тайлар, негодуваше, че бил принуден да се трепе със съборетината на дядо си.
Облаците на Пторо бяха студени, а старият облачен комбайн скърцаше и трещеше така оглушително, че баща му цял живот се оплакваше от тътена му. Нико прекара цялото си детство, зъзнейки в небесната мина, загледан в металносивите облаци.
Майката на Нико, Марла Чан, беше пристигнала от един астероиден парников комплекс, където се отглеждаха хранителни продукти за скитническите селища. Парниците на Чан бяха винаги затоплени от яркото слънце и майката на Нико така и не успя да свикне с мразовитите облаци и течения на Пторо. И когато хидрогите настояха добиването на екти да бъде прекратено, Крим беше истински щастлив да се махне от небесната мина, да я разпродаде за отпадъци и да вложи парите в парниците на Чан. Сега двамата с Марла се радваха на яркото слънце и отглеждаха хранителни продукти.