Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Не, по дяволите, не. — изкрещя Никола и се затича напред.
То стигна до Октав с един скок и го зашлеви с един почти небрежен удар. Никола видя как Октав пада на улицата, потрепва в един единствен спазъм и рухва. Той спря и изпсува, след което осъзна, че нещото отново идва към него.
Никола се отдръпна и вдигна пистолета, макар той да не му бе свършил много работа досега. Видя Рейнар, който излизаше иззад каретата и му махна да стои настрана. Рейнар се спря изненадано, след което зърна съществото, което отново беше излязло на светлината. Той отстъпи и посегна към колана си за своя пистолет.
В далечината по улицата се чу вик и силно чаткане на копита. Никола не можеше да рискува да се обърне назад, но каквото и да се приближаваше, съществото го видя и спря на място с проточен вой. След което отстъпи назад в сенките.
Никола премигна и потисна импулса да разтрие очи. Формата на съществото потъмняваше и ставаше все по-трудно различима, превръщайки се в езеро от мрак, докато накрая изчезна.
Никола се вгледа в тъмнината, където беше допреди малко, след което погледна към онова, което беше уплашило нещото.
По улицата към тях се приближаваше конен отряд от поне двадесет човека. Никола изпсува полугласно. Конният отряд означаваше само едно нещо: Кралската Гвардия. Той изсвири сигнал, който гласеше „прекъсни и изчезни“ и трескавата дейност около каретата стана още по-трескава, докато накрая кабриолетът потегли внезапно. Никола остана на мястото си. Намираше се по средата на улицата, изцяло осветен от газената лампа. Ако побегнеше, конниците щяха да се втурнат да го преследват. Другите бяха почти невидими в сенките, а конниците нямаше да успеят да разчистят суматохата на улицата толкова бързо, че да последват возилото на Крак.
Никола спусна предпазителя на пистолета си и го пусна на улицата. Докато се обръщаше, да се приближи до каретата, го ритна незабелязано в канавката.
Димът се разнесе в неподвижния влажен въздух, а фойерверкът премигна за последен път и изгасна. Девис беше изчезнал, зарязвайки наетия кабриолет и обърканите коне, така че да блокират улицата. Мадлин и Доктор Хал не се виждаха никакви, следвайки инструкциите да се върнат в хотела на ъгъла възможно най-бързо след началото на суматохата. Рейнар също не се виждаше и Никола се надяваше, че да е успял да се метне в кабриолета преди отпътуването му.
Един от лакеите на Фонтенон седеше на паважа все още зашеметен от падането от капрата. Кочияшът накрая беше успял да успокои конете и сега пристъпваше със залитане отстрани на каретата, но спря, когато видя Октав.
Той се наведе тревожно над спиритиста и го хвана за рамото. Никола спря до него и видя, че Октав вече нямаше нужда от помощ. Главата му беше извита под неестествен ъгъл, а вратът беше счупен. Той потисна неистовото си желание да изрита безчувственото тяло.
— Мъртъв е — изрече кочияшът, внезапно осъзнал този факт. Той вдигна объркан поглед към Никола. От плитката рана на челото му се стичаше кръв в разрошената сива коса. — Вие видяхте ли какво стана?
Никола поклати озадачено глава и отвърна на най-добрия си крайречен диалект:
— Казаха, че имало бомба, но аз видях само тоя фишек. Сигурен ли сте, че е мъртъв?
Той клекна до тялото на Октав и разтвори полите на палтото си като се правеше, че търси къде е ранен и незабелязано претърси джобовете му. Започваше да проумява поведението на Октав. Било го е страх от Никола, от Префектурата, но най-голям ужас е изпитвал от магическия си съюзник.
— Изглежда мъртъв, — измърмори кочияшът, погледна настрани и разтърси глава. — Мога да се закълна, че беше бомба.
Сферата не беше в Октав. Проклет глупак, помисли Никола. Как е щял да си проведе сеанса без нея? Освен ако това не беше последният сеанс и Октав се е съгласил само защото се е нуждаел от парите, за да побегне. Лейди Бианки не беше член на разгулното общество, тя беше истинска аристократка и е щяла да плати на спиритиста за опита, дори ако се е окажел неспособен да предаде никакви послания от умрелите.
В следващият момент се оказаха заобиколени от конния отряд. Никола се изправи и се отдръпна до каретата, за да не попадне под копитата. Съдейки по отличителните им знаци и нашивките, бяха от Кралската Гвардия, вероятно разпределени от близката Принс Гейт#, за да охраняват Фонтенон Хаус. Лейтенантът дръпна юздите тъкмо навреме, за да не налети върху ранения кочияш и запита строго:
— Какво става тук?
— Нападнаха ни и убиха този джентълмен! На какво прилича това? — изкрещя кочияшът и се изправи ненадейно. Преди лейтенантът да отговори, възрастният мъж залитна, хвана се за главата и припадна. Никола побърза да го хване и да го положи на земята като си мислеше, че и той самият не би измислил по-добър начин за отвличане на вниманието.