С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Само Дилън. Направи добър ход с пешката, Грейъм. Да отговаря на въпроса ти. Да, би могъл да се занимаваш с него, ако достатъчно много искаш това.
— И мама така казва. Мога да се захвана с всичко, стига да го желая силно.
Джейд се усмихна от коридора, където стоеше, без да я виждат.
— Майка ти е умна жена.
— Ъ-хъ. Видя ли снимката й в неделния брой?
— Разбира се. Хубава статия. Трябва да се гордееш с нея.
— Да. — Ентусиазмът на Грейъм постепенно отслабна. — Но все още не е съгласна да дойда на обекта с колелото си.
— Сигурно има причини.
— Неоснователни.
— Не и за една майка, която се грижи за детето си.
Може би идеята да поканят Дилън на вечеря не бе чак толкова лоша, помисли си Джейд, докато слушаше разговора им по време на партията шах. Кети беше продължила да настоява и тя го покани следобеда. Постара се да прозвучи спонтанно и естествено като подхвърли:
— Защо не дойдеш на вечеря довечера? Грейъм иска да поиграе шах с теб.
Той се поколеба няколко секунди, преди да приеме.
— Добре. Ще дойда, щом се преоблека.
— Чудесно. До довечера. — Отношението й бе неангажиращо и весело. Не искаше той да придава някакво специално значение на поканата.
Вечерята беше приятна. Държаха се като стари семейни приятели. Закачаха се и се шегуваха и на нея й бе трудно да повярва, че само преди няколко седмици неговите устни я бяха целували страстно, че ръцете му бяха галили гърдите й, че тялото му беше се трило в нейното в сексуална възбуда.
Никога не беше предполагала, че след толкова много дни ще си спомня така ясно прегръдката му, че самите спомени ще предизвикат същите двойнствени и чужди за нея усещания, каквито бе причинила и целувката.
— Какво правиш тук?
Тя се стресна гузно, когато Кети я приближи отзад и я хвана да подслушва. Обясни шепнешком:
— Задълбочили са се в мъжки разговор и не искам да ги прекъсвам.
Кети я погледна разбиращо и влезе пред нея във всекидневната, където шахматната дъска бе отворена върху масичката за кафе.
— Има още от кайсиевото вино, Дилън, желаеш ли?
— Благодаря, Кети, не. Вечерята бе много вкусна.
— Благодаря ти.
— Мамо, Дилън каза, че наесен може да отидем двамата на футболен мач в Клемсън.
— Ще видим.
Грейъм тъкмо се канеше да настоява за по-точен отговор, когато на входната врата се позвъни.
— Ще отворя — скочи той. — Един мой приятел сигурно ми носи новата си електронна игра. Дилън, ако искаш, ще те науча как се играе.
Дилън направи гримаса с уста и се усмихна.
— Неумението ми да играя ме кара да се чувствам стар и глупав.
— Едва ли повече от мен самата — добави Джейд, смеейки се. — Още не мога да ги държа правилно.
В очите му проблесна палавост.
— Чувал съм, че е въпрос на практика.
Грейъм извика от входа:
— Ма-а-мо-о! Онази жена пак е дошла. — Джейд стана и тръгна към коридора, стъписвайки се леко, когато Грейъм въведе в стаята Дона Ди. — Тя идва вече веднъж да те търси — обясни той.
Дона Ди погледна бегло Дилън, преди да види Джейд.
— Може би трябваше да телефонирам първо, но… Мога ли да говоря с теб за малко?
Джейд бе заявила категоричното си мнение още при първата им среща. Не искаше сцената да се повтаря, особено пред Кети, Грейъм и госта им.
— Нека да излезем на верандата.
Щом затвориха вратата, тя се обърна към Дона Ди:
— Трябваше да се обадиш. Можеше да ти кажа да не си губиш времето да идваш втори път.
Дона Ди заряза всички претенции за възпитание.
— Недей да си толкова гадна с мен, Джейд. Видях ти снимката в списанието от миналата неделя. Сега си голяма работа. Както го е написала онази фльорца Гарисън, човек ще си помисли, че ти си най-добрият ни шанс в региона. Не бих дошла за нищо на света да се влача пред теб, ако не беше последната ми надежда.
— За какво?
— За Хъч. Влоши се, положението е критично. Ако не се намери донор на бъбрек до няколко дни, ще го загубя.
Джейд сведе поглед към боядисания дървен под на верандата.
— Съжалявам, Дона Ди, но не мога да ти помогна.
— Трябва! Грейъм е единственият изход за него.
— Не е сигурно. — Гласът й бе тих, но изпълнен с гняв. — Възразявам срещу пълното прехвърляне отговорността за живота на Хъч върху плещите на моя син.
— Не върху неговите, а твоите. Как е възможно да оставиш един човек да умре, без да му помогнеш?
— Той не е случаен, Дона Ди! Той ме изнасили! Ако Хъч бе в пламъци, щях да го изгася с вода, но ти искаш много повече от това. Няма дори да подложа Грейъм на необходимите тестове. — Тръсна непреклонно с глава. — Не! Твърдо не!
— А ако той е негов син?
— Шшт! Ще те чуе. По-тихо!
— Какво ще кажеш на сина си, когато поиска да научи кой е баща му? Нима ще му кажеш, че си го оставила да умре заради едното отмъщение?