Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Господа — заговори тихо той. — Не ми е нужно да се измъквам. Опитвам се да работя заедно с вас, но атмосферата тук ме доведе до тъжното заключение, че изглежда ще трябва да се обадя и да повикам юриста от моето посолство.
Мъжете го гледаха. Някои от тях вече разбираха, че обратът не е в тяхна полза. Бяха последвали Джак Бюканън и повториха обвиненията му като глутница вълци. Никой не беше се замислил да поеме известната роля на „доброто ченге“, а сега се сблъскваха със силен противник, който нямаше да позволи да бъде притиснат. Безименният „тюлен“ вече беше решил, че при други обстоятелства ще помоли за помощта на този Баум, за да проведат съвместни учения с израелските командоси. Питър Кол от своя страна не можеше да разбере кога е победен и трябва да смени тактиката.
— Значи искате да говорим за юристи, полковник? — предизвикателно се обади той. — Ние имаме един много добър в съда. Прокурорът Дигенова едва ли е задоволил апетита си с Полард.
Намекът на Кол за американския аналитик, който беше осъден заради шпионаж в полза на Израел, направо заседна в гърлото на Бени. Той се извърна към него със светкавици в очите.
— Ще смятам забележката ви като официално нарушение на дипломатическия протокол, сър — каза той. — И като имам предвид присъствието на дълбоко засекретени американски агенти на наша територия, на които ние възпитано позволяваме да си играят с техните си играчки, ще уведомя министър-председателя, че вие вече не спазвате честно правилата на играта.
Бени блъфираше, тъй като контраразузнаването беше в пълномощията на Ури Бадаш и ДСС. Но забеляза моменталната бледност, която покри лицето на Хал Новак. Можеше само да се чуди какво ли означава това. Всъщност Новак викаше „Млъкни!“ наум, тъй като наскоро беше открил, че суперсекретният отдел на Министерството на отбраната, наречен „Поддържане на разузнавателна активност“, има двама дълбоко засекретени агенти, които в момента служеха в елитни поделения на израелската армия.
На вратата се почука и Питър Кол отстъпи встрани, когато тя се отвори. Бени видя ръката на униформения морски пехотинец на пост пред вратата, но сърцето му трепна, когато в стаята срамежливо пристъпи медицинска сестра. Тя не погледна никого, докато вървеше през мълчанието, гъсто като горчив крем, постави електронен термометър в устата на Баум и зачака да отбележи температурата му.
Забавянето го поуспокои и той се облегна върху възглавницата. „Къде, по дяволите, е Артър?“ — мислено се чудеше той. Защо ли Розели не беше дошъл да го подкрепи против атаката на Бюканън? Агентът на ЦРУ беше напуснал болницата предната вечер, като само каза, че има някои идеи за по-нататъшния начин на действие на Бени. Но сега Баум беше затворен в стаята с тези мъже, които явно виждаха в негово лице жертвено агне, и се чудеше дали спонтанната му тактика от предната сутрин е била избрана правилно…
Реакцията му към телефонното обаждане на Мартина не беше изиграна, а ужасната новина за отвличането на Рут, която му съобщи Арон Дейвис, направо подгъна коленете му и той се строполи на пода в кабинета на Авраам Ярон. Повдигаше му се и му се виеше свят. Но още докато Ярон кресна повторно да извикат доктора на посолството, Бени беше в състояние да мисли и пресмята. Не можеше да разкрие истината пред никой от собствените си другари, нито дори пред кръвен брат като Авраам. И нищо по-дребно от спешно постъпване в болница не би ограничило нетърпението на Ицик Бен-Цион да иска завръщането му.
Успя да даде на Ярон телефона за връзка с Розели в Ленгли и след минути линейката на военноморската болница летеше на север по булевард „Кънектикът“ към Бетесда.
Състоянието на шок на Баум не беше престорено. Лекарите от линейката го потвърдиха с кръвното му налягане и докато той дишаше тежко под маската с кислород, тревожните му мисли бяха замъглени от успокоителното, което му вливаха чрез система. Едва си спомняше завоя към спешното отделение на болницата, каменната кула на Бетесда, когато минаха край нея, мърморенето на шофьора на линейката, щом видя, че входът е задръстен с линейки, от които сваляха по-сериозно ранени.
Линейката се насочи към главния вход на болницата и спря пред масивната стъклена фасада, която отразяваше необичайното зимно слънце, и Баум примижа болезнено, докато изваждаха носилката и го бутаха към болницата. Картините и звуците минаваха край него: бръмчене от перките на хеликоптер, лицето на Арт Розели, надвесено над него, изплашеното изражение на Авраам Ярон до това на американеца, съскането на хидравликата на входните врати и извиканите заповеди. От балкона над голямото фоайе висеше огромно американско знаме, любопитни цивилни се изправиха от креслата си, за да видят разиграващата се драма, върху квадратен син флаг беше изписано мотото на болницата: „Ние знаем да се грижим най-добре.“