Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
Тогава Кол тихо каза:
— Обичам те, Пар. И се надявам един ден да разбереш, че най-вече за това идвам.
Пар остави думите да увиснат в тишината, без да иска да ги прекъсва. Усети се отново силен и топла вълна се разля по тялото му. Когато се опита да говори, не успя. Отпусна пъха си в бавна, продължителна въздишка.
— Имам нужда от теб, Кол — успя да каже най-накрая той.
— Наистина.
Кол кимна. Никой повече не каза нищо.
ГЛАВА 28
Уокър Бо се върна в Каменното сърце. Преосмисляше разговора си с Гримпонд и повече от седмица обмисляше какво точно му бяха казали. Времето беше приятно и слънчево, а въздухът бе изпълнен с аромата на гора, дървета, цветя и потоци. Почувства се в безопасност в долината. Би трябвало да остане тук. Полъх му стигаше за компания. Котката се движеше навсякъде с него през тези дни — едно безмълвно присъствие. Вечер сядаха на верандата пред къщата, котката мъркаше, а човекът гледаше звездите и луната.
Постоянно мислеше. Не можеше да спре. Думите на Гримпонд го преследваха дори тук, в дома му, където мислеше, че е защитен. Думите го предизвикваха да пресмята в колко от шепота има истина и колко — лъжа. Още преди да отиде при Гримпонд, знаеше, че ще е така — ще чуе тайнствени полуистини, които ще го объркат и ще го заплетат в мисли, които трудно ще успее да разнищи. Знаеше го и се оказа, че пак не е готов за това.
Почти веднага можеше да определи къде е Черният камък на Елфите. Имаше само едно място, където погледи можеха да превърнат човека в камък, а гласовете да го подлудят, място, където живееше смъртта — Салона на кралете, дълбоко в Драконовите зъби. Говореше се, че този Салон е съществувал още преди Друидите. Там, сред безкраен лабиринт от коридори, бяха погребвани Кралете от Четирите земи. В салона не се допускаха живи хора, а пред входовете стояха Сфинксове — полухора, полуживотни, които с поглед вкаменяваха човек. Там имаше и безформени същества, наречени Банши, които живееха в Коридора на ветровете и с воя си можеха да подлудят всички.
А самият Гроб, където лежеше Черният камък на Елфите, бе охраняван от Змея Валг.
Поне, ако Змеят все още беше жив. По времето на Ший Омсфорд е имало страшна битка между Змея и групичката, водена от Аланон, която се е опитвала да открие Меча на Шанара. Те попаднали неочаквано на него и трябвало с бой да си проправят път. Но никой не знаеше, дали Змеят е преживял битката. Доколкото знаеше Уокър, никой не беше ходил да провери.
Аланон, може би е бил там веднъж, едно време, разбира се. Но не беше казал нищо.
Трудността в случая беше не да открие местонахождението на Камъка на Елфите, а да реши дали да го търси. Салонът на кралете беше опасно място дори и за човек като Уокър Бо, който би трябвало да се страхува по-малко от останалите. Дори и магията на Друида би могла да не е чак такава защита, а магията на Уокър бе далеч по-слаба от тази на Аланон.
Уокър мислеше и за това, което не му бе казал Гримпонд. То със сигурност беше повече от казаното, защото сянката никога не разкриваше всичко, което знаеше. Криеше нещо и вероятно това нещо можеше да убие Уокър.
Оставаше и въпросът с виденията. Бяха три, всяко от тях по-отблъскващо от предишното. В първото той стоеше на облаците над всички, които бяха при Аланон в Рога на пъкала, а едната му ръка липсваше, сякаш за да се надсмее над думите му, че би изгубил едната си ръка, вместо да позволи Друидите да се завърнат. Във второто бе убил момичето със сребристата коса — магическо същество с изключителна красота. В третото Аланон го бе сграбил преди смъртта да го прибере. Имаше частица истина във всяко от тях. Уокър знаеше това — достатъчно истина имаше, за да им обърне внимание, а не просто да ги забрави, както заяждането на Гримпонд. Виденията означаваха нещо и Гримпонд го бе оставил да открие значението им.
Уокър Бо се замисли, но дните отминаваха, а отговорите, които му трябваха, все още не идваха. Беше сигурно само местоположението на Черния камък на Елфите, а той го привличаше, както огънят привлича нощната пеперуда, която знаеше, че там я чака смърт и въпреки това се стремеше към него.
Същото направи и Уокър Бо. Въпреки че беше решил първо да разгадае гатанката на Гримпонд, най-накрая желанието му да открие Черния камък на Елфите взе връх. Увери се, че вече е научил всичко, което можеше да се научи. Нямаше друг начин освен да тръгне по дирите на Черния камък на Елфите и да открие това, което иначе не би могъл. Щеше да е опасно, но и друг път бе преживявал опасности. Реши да не се страхува, а само да бъде внимателен.