Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
Изведе ги по стълбата към помещението, от което тръгваха няколко коридора. Там беше по-топло, по-малко прашни и не миришеше толкова зле.
— Едно време тези канали са били укрития за защитниците на града. Всички те по определен начин водят извън града.
Червената й коса проблесна, когато я отметна от лицето си.
— Стойте близо до мен.
Навлязоха в един от коридорите и тръгнаха по него. Светлината от фенера сочеше пътя. Тунелът се извиваше, пресичаше други тунели и стаи, оставайки братята по-объркани от когато и да е по отношение на ориентацията. Но Дамсън нито за миг не се поколеба. Тя или четеше знаци, невидими за тях, или следеше мислено карта, скрита в главата й.
Накрая стигнаха до помещение, което се свързваше с няколко други, всичките с каменни подове и дървени греди отвътре. Вътре имаше всякакви дрехи, стари оръжия, евтини украшения и детски играчки с различна големина, животните-играчки бяха прилежно подредени — някои на групички върху лавиците или над вратите. Оръжията бяха разхвърляни.
Имаше и светлина, която идваше от газови лампи, провесени от гредите по таван, чийто дим се губеше някъде по ъглите на стаята.
Братята се огледаха с очакване. Там нямаше никой.
Дамсън не изглеждаше учудена. Тя ги въведе в стая с маса и осем стола с облегалки от дъб и им махна да седнат. Имаше играчки-животинки на всеки стол и братята я погледнаха въпросително.
— Изберете си място, вземете в ръце играчката и я задръжте в ръка — посъветва ги тя и им показа какво има предвид. Избра си с едно износено плюшено зайче, вдигна го, седна и спокойно го постави в скута си.
Кол направи същото, загледан в едно петно на отсрещната стена, опитвайки се да покаже, че всичко това не е по-странно от очакванията му. Пар се поколеба, след това седна, като си избра едно животинче, което можеше да бъде както куче, така и котка, но бе невъзможно точно да се определи. Почувства се глупаво.
Започнаха да чакат, без да говорят и почти без да се поглеждат. Дамсън започна да подръпва износения плат на гърба на зайчето си. Кол седеше като статуя. Пар започна да губи търпение, тъй като минутите се изнизваха без нищо да се случи.
След това една след друга светлините започнаха да гаснат. Пар скочи на крака, но Дамсън каза бързо:
— Стой спокойно!
Всички светлини изчезнаха с изключение на една. Тя бе при входа на първото помещение, през което влязоха. Беше далеч и едва стигаше до мястото, където седяха. Пар притвори очи за да свикне с полумрака, а когато отново ги отбори, видя кръгловато, брадясало лице. Притежателят му седеше на два стола разстояние от Дамсън. Празните му разширени очи го Фиксираха, след това се обърна към Кол и отново към него.
— Добър вечер, Къртицо — каза Дамсън Рий. Къртицата повдигна глава. Вратът и раменете му се показаха и постави ръцете си на масата. Беше целият космат и покрит със стара и износена дреха. Тя покриваше всяка част от тялото му с изключение на носа и бузите. Леко извърна глава, детските му пръстчета се размърдаха.
— Добър вечер, прекрасна Дамсън — каза той. Говореше по детски, но гласът му беше глух. Очите му се спираха ту на Кол, ту на Пар.
— Чух че идвате и запалих светлините заради вас — каза той. — Но не обичам много светлината, така че след като вече сте тук, отново ги изгасих. Добре ли е така?
Дамсън кимна.
— Напълно.
— Кой си довела със себе си?
— Братя от Вейл.
— От Вейл?
— Това е село на юг оттук, доста далече. Пар Омсфорд и Кол Омсфорд — тя показа всеки един, а очите му се преместиха:
— Добре дошли у дома ми. Ще пием ли чай?
Изчезна, без да дочака отговора им и се движеше толкова безшумно, че въпреки опитите си, Пар не успя да чуе нищо. Помириса чая, когато го донесоха, но чашите видя едва пред себе си. Бяха две — едната нормална, другата по-тънка. Бяха стари и цветовете им вече се губеха.
Пар погледна учуден, когато Дамсън предложи на плюшеното зайче да си пийне от по-малката чашка.
— Добре ли са всички деца? — поведе разговор тя.
— Доста добре — отговори Къртицата, седнал отново там, където се появи за първи път. Той държеше голям мечок, на които предлагаше от собствената си чаша. Кол и Пар последваха ритуала, без да говорят. — Чалт, както знаеш, често е лош. Пие чая си, когато той реши. Излязох навън, за да чуя новините, а той решил да преобрази всичко тук. Доста дразнещо. — Погледна накриво мечока. — Лида имаше треска, но се оправи, а Уестра си поряза лапата.