Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
Очите на Дамсън се спряха върху Пар.
— Този човек също използва магия, Къртицо. Но тя не е като моята, която прави номера и забавлява, а е истинска. Той не се страхува от Призраците. Ще ни защити.
Пар усети, че стомахът му се свива при тези думи, даващи обещания, които дълбоко в себе си той не бе сигурен, че може да изпълни.
Къртицата отново го проучваше. Тъмните му очи премигнаха.
— Много добре. Утре ще отида в тунелите, за да се уверя, че все още са проходими. Елате отново през нощта и ако е възможно, ще ви заведа там.
— Благодаря ти, Къртицо каза Дамсън.
— Допийте си чая — тихо каза Къртицата, без да я погледне.
Поседяха мълчаливо в компанията на животните-играчки, докато изпиха чая си.
Все още валеше, когато напуснаха плетеницата от тунели и подземни канали и се върнаха на пустите улици на града. Дамсън ги водеше уверено сред мъглата. Тя върна братята в склада зад градинарския магазин, за да поспят. Каза, че ще се върне при тях следобед. Трябваше първо да приготви някои неща.
Пар и Кол не заспаха. Те стояха и гледаха през прозореца, през пердето от мъгла към отразената от дъждовните капки светлина. Почти бе утро и небето на изток просветляваше.
Бе студено и братята убити в одеяла се опитваха да не мислят за неудобството и трудностите, които ги очакваха.
Дълго бреме никой не проговори. Накрая Пар, които беше по-нетърпелив, попита брат си:
— За какво си мислиш?
Кол поклати глава.
— За Къртицата ли мислиш?
Кол въздъхна:
— Донякъде — уви се в одеялото. — Би трябвало да се страхувам да оставя живота си в ръцете на човек, който живее под земята с реликви от живота на другите и с играчки за компания, но не ме е страх. Не знам защо е така. Може би защото не изглежда по-странен от който и да е, свързан с това, което ни се случи откакто напуснахме Варфлийт. Поне не изглежда по-луд.
Пар не отговори нищо. Разбираше брат си. Придърпа одеялото си и притвори очи. Щеше му се най-сетне да свърши чакането и да тръгнат. Мразеше да чака.
— Защо не поспиш? — чу да казва Кол.
— Не мога — отговори той. Очите му отново се отвориха. — А ти защо не спиш? Кол, защо не ме оставиш сам да свърша това? — изведнъж каза Пар. Брат му го погледна. — Знам, че вече сме говорили за това, не си прави труда да ми го припомняш. Но защо не го направиш? За теб няма причина да отидеш. Знам какво мислиш за това, което правя. Може би си прав. Така че остани тук и ме изчакай.
— Не.
— Но защо? Аз мога да се погрижа за себе си. Кол се вгледа в него:
— Всъщност не можеш — тихо каза той. Чертите му се изкривиха в недоверие. — Може би това е най-голямата глупост, която съм те чувал да казваш.
Пар гневно се изчерви.
— Само защото…
— Не е имало нито един миг от цялата ни експедиция, или поход, или както искаш го наречи, когато да не си се нуждаел от нечия помощ. — Тъмните му очи се присвиха. — Не ме разбирай погрешно. Не казвам, че ти си бил единственият. Всички имахме нужда от помощ, нужда един от друг, дори Падишар Крийл. Такъв е животът. — Силната му ръка се протегна и грубите пръсти стиснаха рамото на Пар. — Истината е, че всички други го разбират и го приемат. Ти се държиш, сякаш можеш да се справиш с всичко сам, винаги знаеш най-много, имаш някакъв вътрешен усет, който липсва на нас и който ти дава право да вземаш всички решения. Заблуждаваш се! Знаеш ли, Пар, Къртицата с неговото семейство от играчки и укритие под земята е точно като теб. Ти си същият. Създаваш си своя свят, независимо от реалността и от това, което мислят останалите. Ето защо идвам — защото ти трябвам. Трябва някой да ти каже разликата между животните-играчки и истинските.
Пар се обърна към прозореца. Лицето на брат му беше спокойно.
— Знам разликата, Кол! — изръмжа той.
Кол поклати глава:
— Не, не знаеш. За теб е все едно. Решаваш каквото искаш и това е края! Така беше и с духа на Аланон, така беше и със задачата да откриеш Меча на Шанара. И сега е така. Играчки или не — за теб е без значение. Въпросът е как ще подходиш към тях.
— Това не е истина! — Пар беше бесен.
— Не е ли? Тогава ми кажи какво ще стане утре, ако сгрешиш? Ами ако Мечът на Шанара не е там? Ами ако Призраците ни очакват? Ами ако молитвената песен не направи това, което очакваш от нея? Кажи ми, Пар. Ами ако грешиш?
Пар сграбчи края на одеялото и кокалчетата на ръцете му побеляха.
— Ако се окаже, че съм сгрешил, какво значение има, ако дойдеш? — яростно изкрещя той.
Кол не отговори веднага. След това бавно го погледна. Усмихна се леко иронично.
— Не знаеш ли?
Отново се обърна. Пар гневно прехапа устни. Дъждът тропаше по дървения покрив на склада решително. Изведнъж се почувства малък и уплашен. Знаеше, че брат му е прав, че е бил невъздържан, че настояването му да се върнат в Дупката бе необмислено и рискуваше живота на всички, но знаеше — трябва да отиде. Кол беше прав и за това — решението беше взето и той нямаше да го промени. Остана да лежи до брат си, без да дава воля на страховете си, но те се натрапваха с различните си лица.