Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
В манифеста се отбелязваше, че все още намиращите се на Луната земни учени могат да се приберат с всеки полет, спазващ нашите изисквания. Той призоваваше всички земяни, обичащи свободата, да заклеймят причинените ни неправди, също и бъдещите, замислени от Управата срещу нас, после да ни признаят и да се ползват от либерализма на търговията и връзките. Наблягаше се, че в отношенията с Луната не съществуват никакви мита или изкуствени пречки, а правителството смята да продължи тази политика. Приканвахме към неограничена имиграция и изтъквахме, че имаме недостиг на работна ръка: значи всеки гост може веднага да премине на самоиздръжка.
Освен това се хвалехме с храната — консумацията на възрастен стигаше до четири хиляди калории дневно, с високо съдържание на белтъчини и ниски цени, без ограничения. (Стю накара Майк да вмъкне няколко думи за 50-градусовата водка — половин хонконгски долар за литър, с отстъпки при количества на едро, необлагаеми с данък. А това беше по-малко от 10 процента от цената на дребно на по-слабото питие в Северна Америка и Лажуайе знаеше, че ще подейства. Адам, пълен въздържател „по убеждение“, не бе помислил за този трик: едно от редките недоглеждания на компютъра.)
Поканихме Лунната управа да се събере на някое място, отдалечено от селищата на други хора, да речем, в ненапояваната част на Сахара. Там щеше да получи безплатно още един товарач зърно — право надолу със скоростта на изстрелване. Това бе придружено с грубиянска лекция, която поясняваше, че сме решени да направим същото с всеки, който застрашава нашето спокойствие, тъй като разполагаме с голямо количество на входа на катапулта, готово за подобно безцеремонно изпращане.
После зачакахме.
Но свършихме доста работа през това време. Наистина имахме няколко пълни товарача. Опразнихме ги и отново ги заредихме с камъни, променихме насочващите приемопредаватели така, че наземният контрол в Пуна да не ги прихване. Свалихме им спирачните двигатели и оставихме само коригиращите, а пък другите откарахме при новия катапулт, за да преработим съответно и тях. Най-много усилия погълна прехвърлянето на стомана и превръщането й в обшивка за изрязаните от цели скали цилиндри. Металът ни беше болно място.
Два дни след нашия манифест едно „нелегално“ радио започна емисия към Земята. Сигналът бе слаб, честичко заглъхваше и явно предавателят беше скрит, може би в някой кратер, излъчвайки само в определени часове, докато смелите земни учени монтират автоматична система за повторение. Честотата се доближаваше до „Гласа на Свободната Луна“, затова понякога се губеше в гръмките му хвалби.
(Останалите на Скалата земяни нямаха никаква възможност да предават. Който избра да не зареже изследванията си, бе под надзора на стиляги всяка секунда и спеше заключен в казармите.)
Но „нелегалната“ станция успяваше да извести истината долу. Проф бил подследствен за сектантство и се намирал под домашен арест. Аз съм бил екзекутиран за измяна. Лунният Хонконг се отцепил и обявил отделна независимост… вероятно би се поддал на разумни доводи. Безредици в Новилен. Производството на храни било изцяло колективизирано, на черния пазар яйцата вървели по три долара парчето. Формирали се женски батальони, като всяка новобранка се заклевала да убие поне един земянин. Провеждали строева подготовка с фалшиви пушки по коридорите на Л-Сити.
Последното беше почти вярно. Много жени искаха да правят нещо войнствено и създадоха гвардия за защита на дома „Дамите от Хадес74“. Ала обучението им бе твърде практично. Хейзъл се цупеше, защото Мами не й позволи да се запише. После й мина и основа „Помощници на стилягите“, съвсем млада гражданска организация, която тренираше след часовете в училище, не използваше оръжия и се съсредоточи в подкрепа на частите, грижещи се за въздуха и налягането. Пуберите също така оказваха и първа помощ — заедно с ръкопашния бой, което Мими може би никога не узна.
74
В древногръцката митология — подземното царство на мъртвите; в преносен смисъл — ад. — Б.пр.