Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Сиреч голи гърди? — „Ти щеше ли да се справиш по-добре, котенце?“ („Свалям ти шапка, сестрице.“)
— … прекалено фриволно за мястото, където отиваме. Освен ако тялото ти не е боядисано.
— Скъпи, ще се постарая да не те изложа. Но искаш ли преди това да подремнеш?
— Защо не, ще си почина малко след вечеря. Потегляме в десет. Искам да си готова за скок.
— Олеле, как ме изплаши! Да ти помогна ли да заспиш? Двете с Уини? Малко упражнения?
— Вече научих каквото ми трябва. Но трябва да призная, че е много приятно две млади момичета да ти пеят приспивна песен. Може да ви държа будни цяла нощ.
— Да, сър.
— А сега, надявам се, ще ме извиниш. — Господин Соломон стана, наведе се и й целуна ръка. — Адиос!
— Върни се тук и ме целуни както трябва!
Той я погледна през рамо.
— По-късно, мила моя. Жената трябва да си знае мястото. — След тези думи Джейк излезе.
(„Кой спечели този рунд, шефе?“) „Джейк смята, че е той, Юнис, но ти ми кажи какво мислиш.“ („Учиш се, сестрице — бързо се учиш.“)
Джоан отиде при стенобюрото и вдигна телефона — бе решила да се обади оттук, защото нямаше видеокамера. След няколко сигнала в слушалката се чу:
— Кабинетът на доктор Гарсия.
— Говори секретарката на госпожа Макинтайър. Там ли е докторът и ще може ли да разговаря с госпожа Макинтайър?
— Моля почакайте. Веднага ще попитам.
Докато чакаше, Джоан си нашепваше молитвата от медитацията. Малко по-късно чу спокоен глас:
— Доктор Гарсия на телефона.
— Аз съм секретарката на госпожа Макинтайър. Докторе, безопасна ли е тази линия?
— Разбира се, Юнис.
— Роберто, мили, имаше ли новини за мен?
— „Гърците превзеха Атина.“
— О! Сигурен ли си?
— Без никакво съмнение, Юнис. Но не изпадай в паника. Можем да направим аборт веднага щом пожелаеш. Никой няма да разбере. Ще повикам доктор Криста, той е отличен специалист. Аз ще му асистирам, за да не присъства сестра…
— О, Роберто, не и не! Не си ме разбрал, скъпи — възнамерявам да задържа това бебче дори ако е последното нещо, което направя в този живот. Ти ме направи невероятно щастлива. — („Шефе, сега вече наистина имаме повод за празненство! Но не казвай на Джейк, нали?“) „Все още на никого. Кога ще ни се подуе коремът?“ („Няма да е в идните няколко седмици, освен ако не започнеш да се тъпчеш като прасе.“) „Вече съм гладна. Искам да си хапна сладолед.“ („Не може.“)
След кратка пауза докторът каза:
— Изглежда, съм разбрал ситуацията погрешно. Но ти беше доста нервна, когато вземахме проба.
— Разбира се, глупчо. Защото се боях, че може да не се е получило.
— Хъм… Юнис, чувствам се лично отговорен. Зная, че си приказно богата и ще има много мераклии, така че трябва да подготвиш внимателно брачния си договор. Между другото, аз съм свободен.
— Какво мило предложение, Роберто — и откровено. Благодаря ти, скъпи, наистина го оценявам. Но тъй като съм богата, не ме е грижа какво ще си кажат съседите.
— Юнис, въпросът не е само да не останеш самотна майка. Аз разбирам и отговорностите, които води със себе си едно дете.
— Роберто, скъпи, това дете не е твоя отговорност. То е само мое.
— Извинявай.
— Искам да знаеш, че с нищо не си задължен. Благодарна съм ти за помощта. Но вместо да се опитваш да направиш от мен почтена жена — което ще е много трудно, — защо не махнеш онзи имплант от хубавото краче на Уини и не сложиш друг, на друго място — където ще върши по-добра работа. Нея направи почтена жена. Много ще е по-лесно, а и тя го заслужава.
— Това е идея. Даже ще ти призная, че ми е минавало през ума. Но тя не желае да те напуска.
— Не е необходимо. Какво пречи да й направиш едно хубаво бебче и тогава двете ще си живеем заедно? Добре, добре, млъквам и повече няма да ти се меся в живота. Имам два въпроса — тази нощ смятам да изляза в града и да отпразнувам хубавата новина, която научих от теб. Трябва ли да се ограничавам само с леки питиета?
— Ни най-малко. Съвсем скоро ще те поставим на специална диета. Но тази вечер можеш да се напиеш до забрава и това по никакъв начин няма да повлияе на бебето. Знаят го от личен опит милиони жени…
— Е, няма да се натряскам, но може да обърна няколко чашки. И последен въпрос — ако можеш да се освободиш от задълженията си, искаш ли да ми правиш компания? Официално празнуваме съдебната победа. Това за „Гърците превзеха Атина“ ще си остане наша тайна.
— Хъм…
— Изглеждаш ми разтревожен за нещо.
— Ами, там е работата, че имах среща с Уини.
— Ах! Значи не се изразих съвсем правилно. Аз имам среща с Джейк, а се надявам вие с Уини да ни правите компания. Не съм те канила да прекараш нощта с мен — макар че не бих имала нищо против да го направим някой друг път, без Уини да разбере. Ти си приятен мъж и сигурно ще ми е хубаво с теб.