Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
Душата на Патриша Пайвонски не се опетняваше от всекидневното общуване с измамници и грешници. Тя и съпругът й бяха посветени във вярата лично от Фостър и където и да я отнасяше карнавалът, не пропускаше служба в най-близката църква на Новото откровение. Без притеснение би се отървала от всякакви уловки в представлението, защото се смяташе за творба на религиозното изкуство, по-възвишена от катедрала. Когато тя и Джордж прозряха светлината, на кожата й все още имаше недокоснат половин квадратен метър. Преди смъртта си съпругът й успя да изобрази живота на Фостър от люлката, над която се надвесваха ангели, до славния миг, когато духовният им наставник зае подобаващото си място в Небесата.
За жалост госпожа Пайвонски трябваше да покрива голяма част точно от тази величествена история. Но можеше да я показва на закрити Щастливи срещи, ако пастирът пожелаеше (почти винаги). Патриша нямаше проповедническа дарба, нито глас на певица… тя беше живо свидетелство на светлината.
Нейният номер беше предпоследен. Имаше време да се облече и да се шмугне в дъното на сцената, за да гледа магьосника.
Доктор Аполон раздаваше стоманени обръчи и подканваше публиката да се убеди, че са плътни и здрави. После караше неколцина зрители да наложат обръчите един върху друг, чукваше ги с магическата си пръчка и правеше верига. Оставяше пръчката да виси във въздуха, вземаше купа с яйца от асистентката си и започваше да жонглира с шест-седем от тях. Това изпълнение не привличаше много погледи, повечето мъже зяпаха асистентката. Беше по-облечена от младите дами в танцовото шоу. Но никой не се съмняваше, че едва ли има татуировки по себе си. Баламите почти не забелязваха как шестте яйца стават пет, после четири… три, две. Накрая доктор Аполон подхвърляше само едно яйце.
Той промърмори:
— Напоследък кокошките май не снасят много — и запрати последното яйце в публиката.
Обърна се, без публиката да забележи, че никой не бе изцапан. А доктор Аполон извика едно момче на сцената.
— Синко, знам аз какво си мислиш. Не вярваш, че съм истински магьосник. Ето ти един долар за това.
Подаде банкнота на хлапето, но тя изчезна.
— Я, какво стана! Имаш още един шанс. Хвана ли я? Добре, а сега да те няма. Отдавна трябваше да си заспал.
Хлапето избяга, стиснало банкнотата в ръчичка. Магьосникът се смръщи съсредоточено.
— Мадам Мерлин, сега какво да правим? — Асистентката му прошепна нещо и той заклати глава. — Нима? Пред толкова хора? — Тя пак му прошушна още нещо. Доктор Аполон въздъхна. — Приятели, мадам Мерлин иска да си легне. Някой от господата има ли желание да й помогне? — Примигна учудено. — О, твърде много сте! Кои са служили в армията?
Пак останаха доста доброволци. Магьосникът избра двама.
— Ей там има една армейска койка, вдигнете покривалото и я сложете по средата. Мадам Мерлин, обърнете се към мен, моля. — Той плавно размаха ръце във въздуха. — Спете… спете… вие вече спите. Господа, щом вече й оправихте леглото, защо не я сложите в него? Внимателно… — Вдървеното като труп момиче бе сложено на койката. — Благодаря ви, господа.
Доктор Аполон взе пръчката и я насочи към дъното на сцената. От купчината предмети се отдели чаршаф и се понесе към него.
— Завийте я с това. Лицето също, не бива да зяпаме една дама, докато спи. Благодаря. А сега бихте ли слезли… Чудесно! Мадам Мерлин, чувате ли ме?
— Да, доктор Аполон.
— Спеше ви се и тялото ви бе натежало. Сега се усещате по-лека. Лежите върху облаци. Реете се… — Покритото с чаршаф тяло се издигна трийсетина сантиметра над койката. — Опа! Не ставайте прекалено лека, ще отлетите.
Някакво момче обясняваше шепнешком:
— Като я завиха, тя се скри през таен люк. Онова там е от тел. Като дръпне чаршафа, ще се сгъне и няма да се вижда. Всеки може да го направи.
Магьосникът се престори, че не го чува.
— По-високо, мадам Мерлин. Още по-високо. Стига…
Сега тялото висеше два метра над сцената. Момчето упорстваше:
— Ей там, дето чаршафът виси, има железен прът.
Доктор Аполон помоли доброволците да преместят койката.
— Тя няма нужда от легло, защото спи в облаците. — Заслуша се. — По-силно, моля. Аха, тя не иска и чаршафа.
(— Ей сега ще сгъне телта.)
Магьосникът дръпна с рязко движение чаршафа и пак никой не забеляза, че белият правоъгълник просто изчезна. Зяпаха мадам Мерлин, заспала два метра над сцената. Едно приятелче попита познавача на фокусите: