Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Кой уби Авимелеха, Иеровааловия син? Не хвърли ли жена върху му от стената къс от воденичен камък (и го порази) и той умря в Тевец? А вие защо сте се приближили до стената?» — тогава ти кажи: и твоят раб хетеецът Урия, също (биде поразен и) умря“ (II Царства, гл. 11, ст. 3–21).
Пратеникът изпълнил поръката. „Тогава Давид рече на пратеника: кажи на Иоава тъй: да не те смущава тая работа, защото ножът изтребя някога едного, някога другиго; усили боя против града и го съсипи. Тъй го насърчи.
Уриевата жена чу, че мъж й Урия умрял, и плака за мъжа си.
Когато измина времето на жалейката, Давид прати и я взе у дома си, и тя му стана жена и му роди син. И делото, което извърши Давид, беше зло пред очите на господа“ (II Царства, ст. 25 — 27).
Бог пратил при царя пророк Натан, който му разказал следната история: някой си голям богаташ, който притежавал многобройни стада, приютил веднъж един пътник, за да го нагости, дал му да похапне месо от овца, която той откраднал от бедняк, наместо да я вземе от обилните си стада. Давид се възмутил от подлата постъпка на богаташа, а Натан го прекъснал: „Ти си оня човек (който извърши това). Тъй говори господ, бог израилев: аз те помазах за цар над израиля, избавих те от ръцете Саулови, дадох ти дома на твоя господар и жените на господаря ти в твое лоно, дадох ти дома израилев и иудин и ако това ти е малко, бих ти придал още повече; а ти защо пренебрегна словото на господа, като извърши зло пред очите му?… Тогава Давид каза на Натана: съгреших пред господа. И Натан каза на Давид: и господ сне от тебе греха ти; ти няма да умреш; но понеже с това ти даде повод на враговете господни да го хулят, то родилият ти се син ще умре“ (II Царства, гл. 12, ст. 7–9, 13–14).
След това пророкът величествено се оттеглил. Следва молитвата и постът на Давид; а след седем дни — смъртта на новороденото.
„И Давид се моли богу за детето, пости Давид и усамотен прекара нощта, легнал на земята.
И влязоха при него старейшините на дома му, да го вдигнат от земята; но той не рачи и не яде хляб с тях.
На седмия ден детето умря…
И Давид утеши жена си Вирсавия, влезе при нея и спа с нея; и тя (зачена и) роди син, комуто даде име Соломон. И господ го възлюби, и прати пророк Натана, и той го нарече: Иедидия77, според словото господне“ (II Царства, гл. 12, ст. 16–18, 24–25).
Ето един от без съмнение най-поучителните епизоди. Волтер отбелязва, че жена, която е извършила прелюбодеяние, не би могла да се омъжи за своя любовник, убиец на законния й мъж, освен само ако „непогрешимият“ — римският папа, би й дал специална благословия. Папите имат такава власт. Но напълно несъмнено е, че у нито един цивилизован народ на убиеца не се разрешава да се жени за вдовицата на своята жертва78.
Тук се крие още едно затруднение: ако смятаме брака на Давид и Вирсавия за незаконен, не можем да твърдим следователно, че Иисус Христос е законен потомък на Давида, както го представя евангелската родословна таблица. Ако пък, наопаки, го смятаме за законен потомък, това значи да потъпчем с крака общочовешките, а заедно с тях и религиозните закони. Ако бракът между Давид и Вирсавия е престъпление, значи Христос произлиза от най-нечист извор, защото според Новия завет той произлиза от Соломон79.
За разрешаване на тази толкова трудна дилема богословите сочат разкаянието на Давид, с което той изкупил „греха“ си. Но това „разкаяние“ било много непродължително и той просто оставил при себе си жената на своята жертва. Следователно още повече отегчил престъплението си. Това е нова трудност, която богословите не могат да заобиколят, и тук те пак прибягват, както винаги в трудни случаи, до необходимостта от сляпа вяра в „неизповедимата воля божия“.
В случая, който ние разглеждаме, наистина е много мъчно да разберем смислено тая „воля божия“. Бог, който убил стария Навал, за да улесни първото прелюбодеяние на Давид, изведнъж се разсърдил, когато любимият му „помазаник“ се провинил и умъртвил Урий. Струва ни се, че Давид е трябвало и тук да помоли бога сам да се заеме с убийството и да му даде Вирсавия също така просто и без усилие от негова страна, както едно време му дал Авигея. Тогава бог съвсем не би се и разсърдил.
Сетне, тук бог показва доста странен гняв. Очевидно той се е разсърдил, щом е пратил пророк Натан да стовари на главата на Давида заплахи за жестоки наказания. Но това не му пречи да гледа благосклонно на брака на Давид с жената на жертвата му, защото той веднага разкрива разположението си към Соломон, който се родил на Давид от тая вдовица. Той просто пренася наказанието за греха на убиеца върху новородения младенец, като го умъртвява.
77
От бога обикнат. — Бел.ред.
78
По признание на самите богослови грехът на Давид бил двоен: блудство и убийство. Според божия закон той два пъти заслужавал смъртно наказание: за прелюбодеяние — съгласно книгата „Левит“ (гл. 20, ст. 30), и за убийство — съгласно същата книга (гл. 24, ст. 17). Но той бил цар. За оправдание на „светия кротък цар“ Давид послужило също и това, че Вирсавия била жена. Богословите съумели да прехвърлят част от вината (и при това главната!) именно върху нея. Те я обвинили за „безсрамието, е което тя откривала своите прелести пред очите на царя, къпейки се на открито място, където било лесно да я видят, а също в поразителната готовност (!), с която тя се съгласила да изпълни желанията на царя в такава работа“ (!) (виж Лопухин, „Библейска история“, т. II).
79
Това неудобство се старае да избегне родословието, приведено в глава 3 на евангелието от Лука, въпреки евангелието от Матея, което извежда рода на Христа от Давид чрез другия му син — Натан.