Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
По такъв начин благодарение на тая странна, но, разбира се, божествена комбинация Давид излиза сух от водата. Впрочем това не е съвсем тъй. Той е простен, защото детето умряло; но не е простен, защото заплахата, че жените и наложниците му ще спят с други пред очите на целия израил — тая заплаха си остава и, както ще видим, честичко ще бъде привеждана в изпълнение.
В това време Иоав воювал край Рава амонитска и превзел тая столица. Давид пристигнал там, за да влезе във владение на „града“. „Давид взе венеца на царя им от главата му — а в него имаше талант злато и скъпоценен камък — и го възложи Давид на своята глава и изнесе из града много голяма плячка“ (II Царства, гл. 12, ст. 30).
Талантът, това са трийсет и шест килограма злато. Невъзможно е да се допусне човек да носи такава корона: тя би смазала и библейския Голиат.
Като победил амонитяните, царят израилски и иудейски подложил пленниците си на най-чудовищни изтезания. Това били същите жители на Рава, които избавили Давид от нежелания Урий. Давид бил наполовина простен от бога, но бог го избрал за божествен отмъстител срещу собствените му неочаквани помощници, които били съвсем невинни, защото се намирали в положение на законна отбрана. Ако някой е трябвало да плаща, това е Иоав, чиято роля в тая работа не била от почтените.
„А народът, който бе в него, изведе и го прекара през триони, през железни дикани, през железни брадви и го хвърли в пещи за печене тухли. Тъй постъпи той с всички амонитски градове. След това Давид се върна с целия народ в Иерусалим“ (II Царства, гл. 12, ст. 31).
Би било много желателно всички тия нечувани варварства да се окажеха също такава глупава измислица, както и короната от трийсет и шест килограма. Историята не знае примери на толкова голяма и обмислена жестокост: за нея разказва и я възхвалява само „свещената“ книга — Библията!
Католическият свръх учен богослов, бенедиктинецът Калмет, казва: „Трябва да предполагаме, че Давид е следвал обикновените в негово време закони на войната, защото свещеното писание не упреква Давид за всичко това и дори смята поведението му във всичко, освен в случая с Урий, за правилно и безупречно.“
„Това извинение би било добро в историята на тигрите и пантерите — отговаря му Гюе80. — Кой човек би могъл да намери прилично извинение за подобна жестокост? А при това тоя човек е любимец на бога. Вярна ли е тая история, или е измислица, подобно религиозно поучение обаче трябва само да се порицава. А какво да мислим за ония, които се нагърбили с мисията да внушават на народа, че подобна безчовечна дивотия е славна и достойна постъпка?“
В Давидовата „история“ се разделяш с един ужас само за да научиш веднага за друг.
„После се случи това: Давидовият син Авесалом имаше сестра хубавица, на име Тамар, и Амнон, Давидовият син, я залюби.
И Амнон толкова се мъчеше, че се разболя по сестра си Тамар; защото тя беше мома и Амнон виждаше, че ще му бъде мъчно да й стори нещо.
Но Амнон имаше приятел, на име Ионадав, син на Самая, Давидов брат; и Ионадав беше човек много хитър.
И тоя му каза: защо тъй линееш от ден на ден, царски сине — няма ли да ми откриеш? Амнон отговори: аз любя Тамар, сестрата на брата ми Авесалома.
Ионадав му каза: легни в леглото си и се престори на болен; и кога дойде баща ти да те види, кажи му: нека дойде сестра ми Тамар, и ми даде да ям, като сготви пред очите ми ястието, тъй че да видя и да ям от ръцете й“ (II Царства, гл. 13, ст. 1–5).
Историята познава няколко кръвосмешения, сходни с кръвосмешението на Амнон. Във всеки случай не бива да предполагаме, че те са копирани едно от друго: тия явления са били доста разпространени у всички древни народи. Но ето какво е особено странното тук: Амнон разказал за престъпната си страст на братовчед си Ионадав. Семейството на Давид трябва да е било доста развратено, щом един от синовете, който е можел да има колкото си иска наложници, е пожелал непременно да овладее собствената си сестра и неговият братовчед му съдействувал за това.
Амнон последвал съвета на Ионадав и всичко станало така, както предрекъл той. Като отишъл при сина си, царят изслушал молбата му, сметнал я за безобидна фантазия на болен, на когото не бива да се отказва, и пратил дъщеря си да му приготви любимото блюдо.
„Тя отиде в къщата на брата си Амнона, а той лежеше. Тя взе брашно, замеси, приготви пред очите му и изпържи питки, взе тигана и ги изсипа пред него; но той не рачи да яде. И каза Амнон: нека излязат всички, които са при мене. И излязоха всички люде, които бяха при него.
80
М. Гюе (1630–1721) — френски философ, представител на теологическия скептицизъм.