Сделката на капитан Ворпатрил

Ха сега де. Как да се справи с това?…

— Да го подкупи ли? Как ти хрумна да използваш тази дума? Човек подкупва някого, за да, за да… знам ли, за заговор, за престъпление някакво. Нещо политическо или военно в ущърб на Бараяр. — „Финансово“ не беше същото като „политическо“ и „военно“, нали така? — Татко никога не би направил нещо такова.

— Никога не би успял, бих казал аз. Ти нали си даваш сметка — а дано и Шив си дава сметка, — че лоялността и неподкупността на Саймън са били подлагани на натиск в продължение на трийсет-четирийсет години, безуспешно. Натиск много по-голям от онзи, който би могъл да му окаже Шив. Много по-голям, отколкото двамата с теб можем да си представим, Тедж.

— Е, и?

— И…

— Виж, баща ми не е глупав.

— Същото важи и за Саймън. — Иван Ксав изкриви лице в кисела гримаса, която никак не му отиваше. — Намислили са нещо, усещам го. Твоите хора… Арките.

— Дошли са на Бараяр да ни вземат, мен и Риш.

— Да, и това е друго, за което трябва да поговорим… точно този разговор репетирах цял ден, по дяволите, преди да изникне другото… Тедж, какво знаеш?

Тя го изгледа намръщено. Иван Ксав също не беше глупав.

— А ти? Участваш или не? — попита тя. Имаше ли изобщо смисъл да го пита? Той беше бараярец до мозъка на костите си, е, поне седем осми бараярец. Без съмнение щеше да поиска цялото съкровище за своята възлюбена империя, за своите си хора… нали точно това означаваше униформата, която обличаше всеки ден.

— В какво? Не мога да ти отговоря, преди да знам за какво става въпрос. Макар че очевидно е нещо незаконно, иначе досега да си ми казала. Някаква джаксънианска сделка, нали, под масата?

— Не мога да ти кажа, освен ако не участваш. Ако пък решиш да не участваш, тогава съвсем не бих могла да ти кажа.

— Женените хора — каза хладно Иван след кратък размисъл — не би трябвало да имат тайни един от друг.

Тедж започваше да се ядосва. Надигна се на лакът. Като никога, това движение не успя да отклони вниманието му от приказките.

— Та ти непрекъснато криеш разни неща от мен! Строго секретни неща от работата си например.

— Това е различно. Това е… негласно правило, не, изобщо не е негласно всъщност, а съвсем изрично правило: да не дрънкаш за служебни неща вкъщи. Или другаде. Не е като да крия тези неща от теб, защото така искам.

— Сигурно и без това са адски скучни.

— В по-голямата си част — съгласи се Иван Ксав с почти отклонено внимание.

— Освен онова, което говориш насън, може би.

Иван Ксав се вдърви, но не в онзи смисъл на думата. Всъщност въпросният му отдел в момента спеше дълбоко.

— Говоря насън? За класифицирана…