Сделката на капитан Ворпатрил

— Добро утро, капитан Ворпатрил — каза капитанът и му кимна. — Генерал Алегре сметна, че е редно да знаете. По вашия случай има раздвижване. Преди ден комарският отдел на ИмпСи е задържал четирима души на главната орбитална станция. Екип наемници на свободна практика от Центъра Хеген, дошли със задача да приберат вашата съпруга и придружителката й и да ги транспортират обратно до Центъра.

Иван залитна на стола си. Това беше… бързо? Бавно? Очаквано, неочаквано… злощастно?

— Само Тедж и Риш? А не и другите Арки?

— Така излиза. Наградата за транспортирането на двете жени до Центъра Хеген е значителна. И още по-значителна, ако ги транспортират до Джаксън Хол. „Заповедта за задържане“, както евфемистично го наричат джаксънианците, е била издадена от Престенския синдикат, същия, който преди осем месеца е превзел Къща Кордона.

— Това можеше да се очаква. Наемниците пристигали ли са, или са си тръгвали, когато хората на Морозов са ги задържали на станцията?

— Качвали са се на кораб за Ворбар Султана, ако трябва да бъдем точни.

— Значи… Морозов е хванал последния влак.

Раудсеп вдигна рамене.

— Онези са професионалисти. И докато ние следим под лупа всичко, свързано с новия консорциум Кордона, джаксънианската система за лов на глави е практически анонимна. Буквално всеки — който е в занаята, разбира се, — може да си хареса обявената награда и да тръгне по дирите на мишената, без поръчителите — и още по-малко ние — да знаят за това. Узнават го чак когато ловците на глави цъфнат на прага им да предадат плячката и да си вземат парите. Няма личен мотив, няма връзка, която да проследим.

— Мамка му — каза Иван. — Значи мога да изникнат и други. Иззад всеки ъгъл.

Раудсеп кимна и каза:

— Заловените ще бъдат обвинени в заговор за похищението на бараярски поданик, което ще ги извади за известно време от играта. — После добави замислено: — Въпросът е какво ще правим, ако се умножат. Някаква специална кошара за задържане на галактически трафиканти на хора може би? От една страна е добре, че ги вадим от обръщение, но… е, няма смисъл да му мислим отсега.

Иван обаче се замисли. Какво, по дяволите, трябваше да направи бараярското правителство с десетки връз десетки ловци на глави? Бяха трудни за залавяне, а сред тях имаше и такива със сериозни психични проблеми. Майлс би знаел какво да прави с торба бесни невестулки, но в неговия случай лекарството можеше да се окаже по-лошо и от болестта. А и Майлс не беше тук. Май не беше редно да си го мисли, но… все пак: „Слава богу!“.

— Предполагам — бавно каза Иван, — че ловци на глави ще прииждат дотогава, докато е налице наградата, предложена от онези Престен. Както и известно време след това, докато новината се разпространи. И като говорим за разпространението на новини, има ли признаци, че враговете на Арките знаят за масовата им поява тук? Че и останалите членове на клана се подвизават на Бараяр?