Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
— Негово превъзходителство възразява на господин комисаря, че няма смисъл да се отлага за довечера — дуднеше в ухото на Фандорин верният му преводач. — Очаква се ясно време, почти е пълнолуние, полята ще бъдат като огледало — всяка сянка ще се вижда отдалеч. По-добре през деня. Можем да приближим хълма уж като селяни, които плевят ориза.
Полицаите загълчаха в знак на съгласие. Суга заприказва отново.
— Негово превъзходителство казва, че ударните групи ще бъдат две, във всяка по двама души. Не бива да са повече, за да не предизвикат подозрения. Останалите участници в операцията трябва да стоят на разстояние от хълма и да чакат сигнал. След сигнала да тичат право през водата, без да спазват маскировка. Най-важното ще е скоростта.
Тоя път всички се разшумяха едновременно, при това много разпалено, а инспектор Асагава, който дотогава не бе отворил уста, излезе напред и започна да се кланя като кукла, повтаряйки безспирно: „Какка, таномимас ноде! Какка, таномимас ноде!“
— Всички искат да бъдат включени в ударна група — съобщи Сирота. — Господин Асагава моли за позволение да изкупи вината си, казва, че в противен случай ще му бъде много трудно да живее на тоя свят.
Вицеинтендантът вдигна ръка и веднага настъпи тишина.
— Искам да се допитам до мнението на господин руския вицеконсул — обърна се Суга на английски към Фандорин.
— Какво ще кажете за моя план? Това е наша обща операция. Операция на двамата „вице“.
Той се усмихна. Сега всички гледаха Фандорин.
— Честно казано, учуден съм — произнесе бавно титулярният съветник. — Ударни г-групи, пехота в отцеплението. Всичко това е прекрасно. Но какви мерки се предвиждат, за да заловим заговорниците живи? Нали ни интересуват не толкова те, колкото техните връзки?
Сирота преведе казаното — очевидно не всички полицаи знаеха английски.
Японците се спогледаха със странни изражения по лицата, един със сиви мустаци дори въздъхна, сякаш гайджинът беше изтърсил някоя глупост.
— Естествено, ние ще се опитаме да заловим престъпниците — въздъхна и вицеинтендантът. — Но едва ли ще успеем. Тоя вид хора почти никога не попадат в плен живи.
Фандорин не хареса репликата, пак го заглождиха подозрения.
— Тогава да направим така — заяви той. — Трябва да ме включите в едната от ударните групи. В такъв случай ви гарантирам, че поне единият от з-заговорниците ще бъде заловен жив, а не мъртъв.
— Може ли да ви попитам как смятате да го направите?
— Когато бях в турски плен, ме научиха на един номер — уклончиво отвърна чиновникът, — но е по-добре да не разказвам предварително, ще видите всичко сами.
Думите му предизвикаха странна реакция у японците. Полицаите зашушукаха помежду си, а Суга попита недоверчиво:
— Били сте в плен?
— Да. По време на неотдавнашната война на Балканите.
Полицаят със сивите мустаци изгледа Ераст Петрович с явно презрение. Погледите на останалите също не можеше да се нарекат уважителни.
Вицеинтендантът се доближи до него, великодушно го потупа по рамото.
— Нищо, случва се, война е било все пак. По време на експедицията до Формоза гвардейски поручик Тачибана, изключително храбър офицер, също е попаднал в плен. Бил е тежко ранен, в безсъзнание, и китайците са го заловили в санитарната каручка. Разбира се, след като дошъл на себе си, той се обесил на бинта. Но не винаги човек има бинт под ръка.
После той обясни същото на останалите (Ераст Петрович схвана името Тачибана), а Сирота тихо му обясни:
— В Япония се смята, че самурай не бива да попада в плен. Това е абсолютна изостаналост, естествено. Предразсъдък — побърза да добави деловодителят.
Титулярният съветник се ядоса. Той повиши тон и упорито повтори:
— Трябва да бъда в ударната група. Настоявам. П-позволявам си да напомня, че без мен и моите помощници тая операция нямаше изобщо да се състои.
Между японците се разгоря дискусия, обектът й явно бе Фандорин, но преводачът разясни същината на спора доста кратко и малко смутено:
— Ами… В общи линии… Господа полицаите обсъждат цвета на кожата ви, ръста, големината на носа…
— Може ли да ви помоля да се съблечете до кръста — изведнъж се обърна Суга към титулярния съветник.
И даде пример, като пръв свали китела и ризата си. Вицеинтендантът имаше здраво, набито тяло, а коремът му, макар и голям, бе стегнат. Впрочем вниманието на Ераст Петрович бе приковано не толкова към особеностите на анатомията му, колкото към старинното златно кръстче, което висеше на изпъчените неокосмени гърди. Суга долови погледа на Фандорин и поясни: