През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
— Млъкни! И твоят ред ще дойде. Започваме с този нещастник тук. Той ни доведе в тази къща на смъртта. Знаел е, че трябва да бъдем убити. Сихди, Суеф посегна да те прониже. Кажи какво да правя с него? Смяташ ли, че си е заслужил смъртта?
— Да, заслужи си я. Но ще му подарим живота. Възможно е да стане друг човек. Като стимул за поправяне ще получи бастонадата, предназначена за теб.
— Колко удара?
— Петдесет. Толкова обещах вчера на Суеф. Той самият го чу вчера и го определи като изключителна милост.
— Имал е предвид камшика.
— Да не би да смяташ бастонадата за по-малко лоша?
— Не мога да дам преценка — засмя се дребният хаджия. — Досега не съм изпитвал нито едното, нито другото.
— Добре, нека останем на петдесет.
— Кой ще му ги удари?
— Ти нали се радваше предварително, Халеф.
Въпреки че при такива обстоятелства той обичаше да размахва камшика, все пак очаквах, че ще се откаже. Не се бях излъгал в доблестния си спътник, защото той замахвайки гордо с ръка, каза:
— Благодаря ти, сихди! Където се налага да се възстанови уважението с камшика, веднага съм готов, но не искам да бъда заптие. Камшикът е символ на господство. Него обичам да размахвам, но не и пръчките. Изпълнението на съдебна присъда е работа на палача. А аз не съм такъв!
— Имаш право. Сам определи кой да го направи.
— С удоволствие. Хубаво е да се гледа как приятели си оказват един другиму чест. Хумун е съюзник на шпионина. Той ще му удари петдесетте тояги в знак на уважение и братска любов.
Това решение срещна пълното ми одобрение. Изразих го с жест, при което Халеф се обърна към Хумун:
— Чу ли какво беше казано? Ела насам и изсипи благодатта на справедливостта върху твоя приятел!
— Няма да го направя! — съпротивляваше се слугата.
— Не го говориш сериозно. Съветвам те да помислиш за самия себе си. Петдесетте удара ще бъдат изпълнени. Ако не му ги удариш, ще ги получиш ти самият. Заклевам се в брадата на баща си. Така че, напред! Не се бави, за да не ти помогна!
Хумун разбра, че няма да може да се измъкне. Пристъпи към пейката и взе една от пръчките. Не беше трудно да се забележи, че нямаше да свърши работата си особено добре. Затова Халеф го предупреди:
— Но ти казвам, при всеки удар, който ми се стори слаб, самият ти ще получиш камшик. Така че внимавай! Оско, вземи камшика от ефендито и застани от другата страна на този добър човек! Щом го ударя с моя кърбач, направи и ти същото. Това ще го поощри да се стреми да спечели задоволството ни. Нека брои Омар.
Положението на Хумун беше изключително деликатно. Много му се искаше да щади своя събрат, но вдясно от него стоеше Халеф, а вляво Оско, с камшик в ръка. Той самият беше заплашен и разбра, че трябва да се подчини. Всъщност това едва ли беше първият път, когато той привеждаше в изпълнение бастонада. Личеше от начина, по който с лекота удряше точно това място, което искаше да улучи.
Суеф не каза нито дума. Не можеше да мърда, но ако погледите, които ми хвърляше, бяха остриета на ножове, щеше да ни избие всички. Мурад Хабулам не откъсваше поглед от ставащото. Устните му трепереха. Като че ли всеки момент щеше да каже нещо, но успяваше да се овладее. Но щом Хумун замахна за първия удар, той не можа повече да се сдържи и извика:
— Спрете! Заповядвам!
— Не се обаждай! — срязах го аз. — Отнасям се с вас много по-милостиво, отколкото вие възнамерявахте да направите с нас. Но ако кажеш още една дума без мое разрешение, ще те откарам в Юскюб и ще те предам на съдията. Можем да докажем, че си искал да ни убиеш, а ако мислиш, че съдиите на тази страна ще те пуснат на свобода след нашето заминаване, трябва да ти обърна внимание върху факта, че в Юскюб има много онсулар от Европа, които са достатъчно силни, за да поискат за теб строго наказание. Ако си умен, мълчи!
Мурад се затвори в себе си. Той знаеше какво е влиянието на споменатите служби и се страхуваше, затова оттук нататък не каза нито дума повече.
Предателят получи своите петдесет тояги. Той стискаше устни и не издаде нито звук, ако не се смята скърцането на зъбите му. Още при първия удар затворих очи. Присъствието при изпълнението на такова наказание не представлява никакво удоволствие, но бях решил, че в името на справедливостта и вниманието към нас и ближните ни, тук няма място за милост.
[#1 Консули.]
Както споменах, Суеф не бе издал нито звук, но щом му бе ударена и последната пръчка, той извика:
— Ракъ, ракъ, табанлар юзерине дьокюн, чабук, чабук[92].
Сега Мурад Хабулам се осмели да проговори. Той заповяда на Анка да донесе ракия. Тя донесе пълно шише. Хумун го грабна и първо пъхна гърлото на бутилката в устата на бития. Суеф отпи няколко глътки, а после с парливото питие бяха залети раните му. Той само изсъска от болка. Нервите на този човек като че ли бяха от тел. А може би преди толкова често е бил наказван с бастонада, че бе свикнал да й се наслаждава? Развързаха го и той се добра до Мурад Хабулам. Там сви крака и пъхна главата си между коленете, като презрително ни обърна гръб.
92
Излейте ракия върху стъпалата ми, бързо, бързо! — Бел. нем. изд.