През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
— Добре! Те ще напуснат къщата ти заедно с мен. Юскюб е твърде далеч, за да могат да стигнат дотам пеша. Освен това багажът ще им тежи. Затова искам те да пътуват с каруцата, която е под навеса.
— Вай! Нямам намерение да го изпълня!
— Както искаш. Халеф, продължавай! Следва третият удар.
— Спрете, спрете! — разкрещя се агата, като видя, че дребосъкът замахва.
— Не мога да им дам каруцата! Няма да ми я върнат!
— Яник и Анка са честни хора. Впрочем би могъл да ги принудиш да ти я върнат чрез властите.
Мурад Хабулам продължи да се съпротивлява, но само още известно време, накрая се съгласи Яник и Анка да пътуват до Юскюб с каруцата и един от конете му, където да предадат превозното средство на съпругата на агата.
— Но предполагам, че с това всичко е уредено, нали? — попита той с дълбока въздишка.
— Още не. Ще ми дадеш също подписано от теб писмено признание за намеренията ти спрямо нас.
— Какво ще правиш с него?
— Ще го дам на Яник. Ако се опиташ да му сториш нещо лошо, той ще го даде на съдията.
— Много е опасно за мен!
— Халеф, вземи пръчката!
— Почакай! — разкрещя се старецът. — Трябва да вземеш предвид, че Яник може да си послужи с това писмо срещу мен дори и да не съм предприел срещу него абсолютно нищо!
— А ти трябва да не забравяш — отвърнах аз, — че всъщност документът не може да увеличи опасността за теб. Всички твои слуги, които сега са тук, чуха признанието ти. Знаят какво се е случило и скоро всички обитатели в околностите скоро ще узнаят, че е трябвало да бъдем убити и че си отровител. Хората ще те презират и отбягват. Тъкмо това обстоятелство ме подтикна да се отнеса по-снизход ително с теб. Ти ще бъдеш наказан, без аз да ти отмъщавам. Това наказание няма да може нито да се ускори, нито да се забави с документа, за който става дума. Така че не размишлявай прекалено дълго, нямам време.
Халеф придаде тежест на тази подкана, като докосна с пръчка ходилото на агата и се престори, че ще замахне. Това подейства.
— Ще получиш писмото — заяви Мурад Хабулам. — Развържете ме!
Направихме го, а Халеф и Омар го придружиха да отиде да вземе парите и принадлежностите за писане.
Той бавно закуцука навън, а двамата му пазачи вървяха с него. Стоящите край задната стена ратаи и слугини си шушукаха. После един от мъжете се приближи към мен и каза:
— Ефенди, ние също не искаме да останем повече при Мурад Хабулам ага. Но той няма да се съгласи доброволно да ни пусне, затова бихме искали да те помолим да го принудиш.
— Не мога.
— Но нали го направи за Яник и Анка!
— На тях им бях задължен, защото те ни спасиха живота. А вие бяхте в добро разбирателство с убийците.
— Не е вярно, ефенди!
— Не охранявахте ли конете им?
— Да. Стояхме вечерта и цялата нощ под проливния дъжд, като очаквахме възнаграждение. Но когато онези хора потеглиха, бяха много разгневени и ни се отплатиха за работата с побой.
— Кога тръгнаха?
— Сутринта, на разсъмване.
— В каква посока се отправиха?
— Тръгнаха по пътя за Юскюб.
— Къде бяха конете им?
— Извън селото, край айва агаджларъ[93].
— Ако ме заведеш дотам, ще се опитам да изпълня молбата ви.
— С удоволствие ще те заведа, ефенди.
Мурад Хабулам се върна с двамата си пазачи. Омар носеше хартия, пера и мастило. Халеф се приближи към мен с една кесия и каза:
— Хилядата пиастъра са тук, сихди. Преброих ги. Прибрах кесията в пояса си.
Домакинът бе докуцукал до Яник и Анка. Даде им парите, а после злобно ги сряза:
— Махайте се оттук и предайте каруцата в Юскюб! Но аз всеки ден ще се моля Аллах да съсипе брака ви с нещастие и раздори! Тези думи предизвикаха гнева на Яник. Той прибра парите си и отговори:
— Ти ни обиждаш и си чудовище, каквото никъде другаде няма. Този път се измъкна от палача, защото ефендито е християнин и постъпи милостиво. Но скоро ще дойде часът, в който цялата ви разбойническа банда ще си получи заслуженото наказание. Часовете ви са преброени, защото вашият предводител ще бъде сразен от храбростта на ефендито.
— Нека го намери! — подигра се агата.
— О, той ще намери главатаря на тази банда, защото знае къде се крие!
— Какво, наистина ли знаеш?
— Да не мислиш, че не ни е известно? Аз самият ще отида с тях до Каранорман хан, за да помогна на ефендито.
Думата беше изречена! Бях дал знак на непредпазливия момък, но той не го забеляза. Исках да го прекъсна, но в раздразнението си той говореше толкова бързо, че не успях да изпълня намерението си.
Мурад Хабулам наостри уши. Лицето му прие напрегнато изражение.
93
Дюлевите дървета. — Бел. нем. изд.