През страната на скипетарите

— Грубиян, кой не може да ти заповядва? Аз ти казвам, че цялата империя на султана и всички страни на земята трябва да се подчиняват на моя ефенди, щом съм с него, аз, който в сравнение с теб съм ревящ лъв, лигав дъждовен червей!

Хумун се опитваше да се съпротивлява срещу ударите, но те падаха толкова бързо и често върху него, че трябваше да се примири и да ги приеме. Но затова пък така ревеше, че се чуваше във всички стаи на къщата. Накрая Халеф спря, но продължаваше да държи камшика вдигнат и попита:

— Ще вдигнеш ли ихтияр джанавар[83] от леглото?

— Ще се оплача от теб! Ще ти смъкнат кожата! Жив ще те одерат! — изръмжа набитият човек и побягна.

— Ефенди, ще стане лошо! — предупреди Яник.

— Не се страхуваме — отвърнах аз. — Днес е голям празник, който се нарича даякюн йорту гюню[84]. Ще го отпразнуваме с огромно благоговение.

— Не съм чувал досега за такъв празник.

— Тогава днес ще се запознаеш с него — ликуваше Халеф. — Сихди, ти каза нещо велико и прекрасно. Правоверните ще ти се радват, а блажените от последните три небеса ще ти се наслаждават. Най-сетне ще докажеш, че си герой на героите и украса на мъжкото съсловие. Мускулите ми ще се превърнат в змии, а пръстите ми в щипки на щипещ рак. Ще се разлютя сред разбойниците и ще се развилнея сред убийците. В Килисели ще се разнесе вой, а синовете на престъплението ще пищят за помощ. Майките и дъщерите на тези, които имат нечиста съвест, ще ги оплакват, а лелите и сестрите на неправедните ще си скубят косите и ще късат фереджетата си. Отмъщението ще отвори гърлата им, а справедливостта ще наточи ноктите им, защото тук стои съдията на отплатата с камшика в ръка, героят на Деня на пердаха, Хаджи Халеф Омар Бен Хаджи Абул Абас Ибн Хаджи Дауд Ал Госарах!

Той стоеше с вдигнати ръце, а лицето му излъчваше въодушевление. Държеше се като оратор, съзнаващ, че работи над разрешаването на някоя съдбоносна за света задача.

Хумун ни беше излъгал, като твърдеше, че господарят му спи.

Тъкмо се насочвахме към селямлъка, в който ме беше посрещнал Мурад Хулам, когато същият изскочи срещу нас и ядосано се нахвърли върху мен:

— Ефенди, как си позволяваш да биеш слугата ми? Голямо желание имам да заповядам да ви наложат с камшици!

Той не беше сам, а заедно с Хумун, шивача Суеф, който се наричаше Африт, а зад тях се появиха също петима или шестима ратаи, както и няколко жени слугини.

Присъствието на Суеф ми се виждаше доста непонятно. Не бях очаквал да го срещна тук, а мислех, че е поел пътя с останалите си съучастници. Какво правеше още тук? Да не би да мислеше да продължава да играе пред нас ролята на шивач? Или искаше вече да свали маската, смятайки, че спокойно може да си го позволи, понеже ние по никакъв начин не бяхме в състояние да докажем каквото и да било и защото се осланяше на нашата пощада и снизходителност? Е, почакай, човече, да ти дойде редът!