През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
— Разбирам, ти си отнел хората ми, но аз няма да търпя подобно нещо и ще ги накажа.
— За това ще говорим по-късно — отвърнах аз спокойно. — Както виждаш, съдебното заседание може да започне.
Посочих към слугинята, която се връщаше с „уреда за бой“ и го постави пред стареца.
Това приспособление представлява дълга, тясна пейка, която някога е имала четири крака, но в единия й край те са махнати, така че й остават само два, намиращи се на другия край. Тази пейка се поставя на земята обратно, с краката нагоре. Злосторникът трябва да легне по корем върху дъската, като краката му са върху тези на пейката. В това положение го завързват и получава
определения му брой удари по босите, поставени хоризонтално ходила.
Мурад Хулам гледаше пейката с почти нежен поглед. После многозначително вдигна очи нагоре и извика на един от стоящите зад него ратаи:
— Беяз, ти си най-силен. Ела тук! Ще се заемеш с иджрата[91].
Ратаят, висок, силен мъж, се приближи до пейката и флиртуваше с очи с пръчките, които момичето беше донесло и сложило върху пейката. Мурад Хабулам гордо се изправи, окашля се и започна, обърнат към мен:
— Твоето име е Кара Бен Немзи, нали?
— Така ме наричат тук — отговорих аз.
— Ти си господар и на този Хаджи Халеф Омар, който стои до теб?
— Не господар, а негов приятел.
— Все едно. Признаваш ли, че той ме удари?
— Да.
— А че е набил и слугата ми Хумун?
— Да.
— Понеже ти самият го признаваш, не е необходимо да питам Хаджи Халеф. Знаеш ли колко пъти е ударил Хумун?
— Не съм ги броил.
— Бяха най-малко двайсет — извика Хумун.
— Добре. Наистина аз получих само един-единствен, но…
— За съжаление! — прекъсна го Халеф. — Много ми се искаше да получиш двойно повече от Хумун!
— Млък! — сряза го агата. — Можеш да говориш само когато те питам. Впрочем благодари на Аллах, че те възпря да ме удариш повече пъти. Тук аз съм господар и всеки удар, който получа, е равен на трийсет. С двайсетте, които си ударил на Хумун, стават петдесет, които сега ще получиш по ходилата. Приближи се и си събуй обувките!
Беяз ратаят започна да оправя връзките, с които трябваше да бъде вързан Халеф. Погледнах спътниците си. Те бяха направили наистина прекрасни физиономии.
— Хайде, бързо! — заповяда Мурад Хабулам. И тъй като Халеф не се подчини, той заповяда на Беяз:
— Иди и го доведи! Ратаят пристъпи към Халеф. Но той извади един от пистолетите си от пояса, насочи го към него и щракна двете петлета с пръст. Тогава Беяз отскочи настрани и изплашено извика на господаря си:
— О, Аллах! Този човек ще стреля! Иди си го доведи сам!
— Страхливец! — подигра му се Мурад Хабулам. — Ти си великан, а се страхуваш от това джудже!
— Не от него, а от пистолета му.
— Той няма право да стреля. Хайде, хора! Хванете го и го доведете тук!
Ратаите си разменяха помежду си нерешителни погледи. Страхуваха се от хаджията. Само един показа, че има смелост, шивачът Суеф. Той също извади един пистолет от пояса си, макар преди да не бяхме забелязвали у него такова оръжие, приближи се и каза на ратая:
— Беяз, изпълни задължението си! Докато той вдигне пистолета си, аз ще му пробия с куршум главата!
Предишния ден този човек изглеждаше като най-миролюбив и безобиден шивач, но сега лицето му имаше израз на омраза и решителност, които на други, по-различни от нас хора, можеха да вдъхнат страх.
— Шивачо, ти ще стреляш? — засмя се Халеф.
— Млъкни! Не съм никакъв шивач! Каква работа имате вие, чужденците, тук, при нас? Какво ви засягат нашите работи? Искате да ни попречите да действаме, както ни харесва, но сте безкрайно глупави, като ме смятате за шивач! Ако ти…
— Кой е безкрайно глупав? — беше прекъснат той от Халеф. — Не е ли проумял врабчият ти мозък, че още вчера по пътя за Йерселю бяхме наясно, че ти си шпионинът Суеф, с когото моят сихди си играеше като котка с мишката? И на такива слабоумници Жълтоликия е поверил сигурността и безценния си живот! Бедни Жълтолики, колко ми е мъчно за теб!
Тонът на най-голямо състрадание, с който бяха изречени тези думи, извадиха Суеф от равновесие. Крайно разгневен той извика:
— Веднага ще разбереш коя е мишката! Ако моментално не идеш до пейката и не си събуеш там обувките, знам как да те накарам да станеш послушен!
Това той каза напълно сериозно. Халеф погледна шпионина изкосо, премести пистолета в лявата си ръка и преди да успея да отгатна какво ще се случи, попита весело:
— Как смяташ да го направиш?
— Така… по този начин!
91
Изпълнението на присъдата. — Бел. нем. изд.